Catholic-news

Продължава неокатекуменалният катехизис в катедрала „Св.Йосиф“, София, и този вторник той имаше за цел да насочи вниманието на присъстващите към следващата тема – възвестяването на керигмата, т.е. на благата вест, и да им помогне да се подготвят за нея, като се обърнат към себе си и си отговорят на въпроса дали виждат мястото на Бог в живота си и дали този техен живот има смисъл и някаква цел. Всъщност трябваше да се направи преценка дали вглеждайки се в себе си, става ясно, че се касае за хора, притежаващи природна религиозност, която ги кара да идват на църква, когато се изправят пред нещо, на което не могат да си отговорят и да търсят в Бога някой, който да им служи или пък за такива, които имат в сърцето си поне малко този Бог и му благодарят, каквото и да им се случи. Катехистите подпомогнаха отговорите, посочвайки свети Павел, който запитан по този начин би казал, че Бог действа в живота му и го променя, а също и народа на Израел, който не би отговорил със свидетелство, че Бог съществува, че е сътворил небето и земята, а че се намесва в живота му, освобождавайки го от робството, превеждайки го през водите на морето и през пустинята до обетованата земя. Цялото Свето Писание е проникнато от това как Бог действа в живота на човека, живот, който преди това е бил лишен от смисъл.
Погълнат от семейството си, от своята работа и стремежите си човек не обича да си задава подобни въпроси, които го поставят пред вътрешна борба. Едно от изкушенията, които се изправят срещу него – изкушение, което дяволът поставя също и пред Исус Христос, и пред еврейския народ – е това да не се приема реалността, в която се намираме, да искаме да отхвърлим живота такъв, какъвто е и да се съгласяваме с катехизиса на дявола, който учи, че този живот трябва да бъде някакъв друг, а не който е в момента. Да приемеш своята история означава да приемеш Исус Христос, който ни е предупредил какво да правим, ако искаме да го следваме. Друго изкушение, бележещо живота на човека е това на хляба. Въпреки че Исус ни е казал, че „не само с хляб ще живее човек, но с всяко Слово Божие“, ние живеем много материален живот и поради това християнството днес е изопачено и принизено до погрешната представа, че да си християнин означава да си добре облечен, да се разбираш добре със съпруга (та) си, да имаш две деца, но не повече, да имаш кола и жилище, а през лятото да отиваш на почивка. Консумисткият начин на живот в днешно време, ненаситността по отношение на материалното и последващата неудовлетвореност от живота изтласкват встрани християнството и търсят отговор за смисъла на живота в модерните днес религии като хиндуизъм и будизъм.
На днешния катехизис бе отправен настойчив призив за обръщане, което означава да погледнеш в себе си и да си дадеш сметка какъв е смисълът на живота ти, да смениш посоката, да се промениш; защото, макар и пренебрегвана, неоспоримата истина е, че ние всички, по-рано или по-късно, ще умрем. Днес особено в големия град измерението на смъртта е изгубено и за това говори състоянието на гробищата. Но ако не вземем на сериозно факта, че ще умрем, всичките ни отговори ще бъдат фалшиви. Въпреки че материалните блага не са нещо лошо, те не могат да заемат първото място в човешкия живот, който може да приключи съвсем неочаквано, както за това предупреждава Исус с притчата за богаташа, взел решение да построи нови хамбари, за да прибере несметните си богатства и да се отдаде на благоденствие, докато Бог през същата нощ ще му поиска душата. Щастието на човека е на друго място и истината е, че богатството не е край нас, а вътре в нас, където е и Бог и че ние никога няма да го открием, ако не се вгледаме в себе си.