Света Елисавета Унгарска – покровителка на францисканците-терциари

17 ноември 2017, 13:30

Св. Елисавета Унгарска, дъщеря на унгарския крал Андрей ІІ от династията на Арпадите, се родила през 1207 г. в Шарошпатак (днешна Унгария). Още на четири години била сгодена за Людовик, син и наследник на ландграфа на Тюрингия и Хесен, като била възпитавана в двора на бъдещия си съпруг в Марбург и в замъка Вартбург, близо до Айзенах.
От ранни години Елисавета се отличавала с благочестие и милосърдие – обичала молитвата, раздавала своите вещи на бедните, а когато пораснала започнала да навестява болните, да им помага с уважение, виждайки във всеки един Христос.
Приближил денят на венчавката на Елисавета и Людовик. През 1217 г. ландграфът на Тюрингия Герман І починал. Ландграфиня София, недоволна от любовта на своята снаха към бедните, се опитвала да отклони сина си от тази женитба и да му внуши мисълта да се венчае за девойка, „която умее да се държи така, както подобава на съпруга й суверен”. Но Людовик видял какво съкровище му е подарил Бог в лицето на Елисавета и се отказал да слуша думите на майка си. Времето показало, че той бил прав – техният брачен съюз се оказал много щастлив, но за съжаление твърде кратък.
През 1221 г. 18-годишният Людовик тържествено се венчал за 14-годишната Елисавета. През 1222 г. им се родил първороден син – нарекли го в чест на дядо му – Герман. През 1224 г. се родила София, а през 1227 г. на бял свят дошла и Гертруда.
Още от ранни години Елисавета изпитала влиянието на францисканците, които по това време започвали да проповядват в германските земи. Ставайки ландграфиня на Тюрингия, тя, под влияние на духовния си наставник Конрад Марбургски, отдавала още повече време и средства на бедните. Очевидно това е времето, когато Елисавета постъпила в Третия Францискански Орден. Счита се, че самият Св. Франциск малко преди смъртта си изпратил послание до височайшата германска терциарка. В Айзенах, благодарение на Елисавета, била построена голяма болница за бедните. В гладните години тя всекидневно изпращала милостиня и хранела стотици нуждаещи се.
Според преданието, една зима Елисавета, забързана с подаръци за бедните, била пресрещната от Людовик (според други сведения – от брат му или дядо му). Той казал, че ще я пусне да мине, само ако му покаже какво изнася от замъка. Елисавета открила плаща си и …какво удивление!? – на земята се изсипали свежи благоуханни рози. Богобоязливият съпруг позволил на милата си съпруга да продължи своята благотворителна дейност. Още една легенда разказва как веднъж Елисавета, по време, когато съпругът й отсъствал, довела в замъка прокажен сирак, погрижила се за него като за роден син и го сложила да спи в кралския креват. Неочаквано Людовик се завърнал и разярената му майка му разказала с какво се занимава жена му в негово отсъстве, като доукрасила разказа с допълнителни измислици. Людовик нахълтал в спалнята, вдигнал покривалото и замрял от изумление – на кревата лежал сам разпънатият Христос.
През 1227 г. Людовик Тюрингски отново напуснал семейството и се отправил за участие в Шестия кръстоносен поход, обявен от император Фридрих ІІ. Ландграфът така и не се върнал вкъщи: в южноиталианския град Отранто бил покосен от заразна болест и починал. Когато новината за смъртта на Людовик достигнала до Тюрингия, неговите роднини се обявили срещу вдовицата Елисавета и я пратили в изгнание, заедно с децата й, извън замъка. Според легендата, жителите на Айзенах отказали да приютят Елисавета, тъй като се страхували от гнева на братята на починалия ландграф. Елисавета, с три малки дечица на ръце, след два месеца странстване, намерила пристан в една кошара. Благодарейки на Христа за това, че най-после Той позволил на нея и децата й да подражават изцяло на Неговата нищета, Елисавета помолила францисканците от близкия манастир да изпеят химна Te Deum и да забият камбаните.
В действителност младата вдовица била наследница на богатството на съпруга си и можела да се разпорежда с него по свое усмотрение, имала право да се омъжи отново или да се отдалечи в манастир, както подобава на овдовелите кралски особи. Елисавета решила да избере приемливата форма за християнски живот в света, в духа на Третия орден на Св. Франциск – отказала се да се връща в Унгария при роднините, но не се и скрила зад стените на манастира, а просто дала обет за безбрачие и бедност, отдала се на молитви и на милосърдни дела в Марбург. През 1228 г. основала болница за бедни, където се трудела заедно с другие терциарки. Два пъти на ден навестявала болните, а в останалото време събирала средства за нуждите на здравното заведение.
Радикалната бедност, на която се подложила кралската вдовица, й навлекли отново гнева на роднините на съпруга й. Този път й отнели децата, за да ги възпитават при тях в двора. Здравето на Елисавета било силно разклатено и на 17 ноември 1231 г. тя починала в Марбург.
След смъртта й нейният духовен наставник Конрад Марбургски разкрил, че още когато съпругът на Елисавета бил жив тя самоотвержено се била посветила на болните и отхвърлените: „Едни хранеше, на други даваше завивка и ги носеше на плещите си, без да се щади, и все пак не влезе в пререкание със съпруга си”.
През 1235 г. Папа Григорий ІХ я канонизира за светица.
Във времената на Реформацията, през 1539 г., ландграф Филип Хесенски осквернил и откраднал мощите на Св. Елисавета, но девет години по-късно бил принуден да върне реликвите на предишното им място. Частица от мощите на небесната покровителка на францисканците-терциари има във Виена, Брюксел и Витербо (Италия). Св. Елисавета е покровителка още и на медицинските работници, лекарите и членовете на благотворителните организации.
Католическата Църква чества голямата светица в деня на нейната смърт – 17 ноември.

МОЛИТВА КЪМ СВЕТА ЕЛИСАВЕТА

О, Елисавета, млада и свята съпруга, майка и кралица,
доброволно отказала се от благата, следвайки Св. Франциск,
ти си била сред първите призвани да живеят за Бога в света,
за да го обогатяват с мир, справедливост и любов към бедните и онеправданите.
Свидетелството на твоя живот продължава да бъде светлина за Европа,
та тя да последва пътищата на истинското благо за всеки човек и за всички хора.
Молим те да ни изпросиш от Въплътилия се и Разпънат Христос,
на Когото ти истински се бе поверила,
мъдростта, смелостта, действеността и верността
на истински строители на Божието Царство в света.
Амин.

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар