Дневник на неокатекуменалния катехизис: Благата вест приканва към покаяние и обръщане

23 ноември 2012, 00:19

Темата на катехизиса този четвъртък вечер бе тайнството покаяние. Благата вест, керигмата, която последните две вечери възвести, че греховете ни са простени, че Исус ги взе всички на кръста и нищо не премина оттатък, приканва към покаяние и обръщане, т.е. към това да бъдем осветлени в действията си, което може да стане с помощта на Светия Дух, просветлил и апостолите. Обръщането е от огромно значение за християнството, защото винаги е свързано с греха. А най-трудното нещо за човек е да признае, че е грешен. Зова за обръщане се забелязва на много места в Светото Писание. Старозаветните пророци Йеремия и Исая настоятелно призовават своя народ да се обърне към Бог, като остави древните пътища, за да тръгне по нови и кривите пътеки да направи прави. В Новия Завет звучи мощният глас на свети Иван Кръстител, който също призовава към покаяние. Апостол Петър, веднага след като получил Светия Дух на Петдесетница, излязъл навън, за да призовава към обръщане. Важно е обаче не само да признаем греха си, но и да сменим посоката, в която сме вървели дотук, да променим досегашния си начин на мислене. Как осъществявали това обръщане ранните християни? Последвали апостолите, те били осветени толкова силно от проповядваното от тях слънце, че продавали имотите си и живеели в малки общности като едно семейство и там заедно възхвалявали Господ задето е умрял на кръста и възкръснал за тях. Ако някой от общността извършвал тежък грях и чувствал, че не е в мир с братята си и с Бог, той сам се изолирал от нея. Когато този човек започнел да дава знаци на разкаяние, бил приеман обратно в общността. Но в случай, че извършилият тежък грях не си го признавал, той бил отлъчван от общността, която обаче не се отказвала от него, а му помагала с молитвите си да се покае и да се обърне, за да се върне отново в нея. Възможно е също грехът да не остане свързан само с отделен индивид, а да причини неприятности на цялата общност (вж. Книга на Исус Навин, гл. 7). През ІV-V век тайнството покаяние, запазено дотогава в този си вид, претърпяло промяна и започнало да се извършва под формата на изкуплението. Греховете просто се заплащали по тарифа, в която на всеки грях, наречен по име, съответствала определена такса. Така практикувано обаче тайнството не водело до никаква промяна у човека, затова отново било възстановено покаянието. Три са главните фактори, свързани с това тайнство. На първо място е Божието Слово, което притежава несравнима мощ и огласено в събранието, просветлява неговите членове. Вторият фактор е самото събрание, в което присъства Светият Дух. Третият фактор е презвитерът, който като глава на Църквата опрощава греховете.
След този поглед върху тайнството покаяние бе проведена анкета, а с разясняването на въпросите отец Елко очерта важни моменти от подхождането към това тайнство. Важно е да се знае, че винаги когато човек върши грях, той наранява другите и себе си, което винаги засяга заповедта за любовта, а оттам и целия Декалог; че нарушавайки с отхвърляне Божия план за себе си, човек обижда самия себе си, защото отхвърля благодатта; че е погрешно в изповедта да не се назовава конкретно греха или да се съобщава това, което човек не е извършил вместо сторените грехове; че на изповедта на бива да се гледа по магически начин и формално, а да има стремеж към обръщане. Отец Елко обърна вниманието на всички желаещи да пристъпят към тайнството на покянието във вторник вечерта, когато то ще бъде чествано, върху петте действия, които трябва да бъдат извършени, за да даде то плодове. Това са: преди изповедта – изпит на съвестта с припомняне на всички грехове след последната изповед, събуждане в себе си на съжаление за греховете, твърдо решение за поправяне, независимо, че после пак ще има падения и на самата изповед – изброяване на греховете, като при по-тежките се посочва и колко пъти са извършени и удовлетворение за извършените грехове с изпълнение на наложеното от свещеника наказание, за което незабавно трябва да се съобщи, ако не е добре чуто или разбрано или ако не е по силите за изпълнение. Отецът припомни и тайната на изповедта, която забранява огласяването на изповяданите грехове от страна на свещеника, както и записването им на лист от изповядващия се. Както обикновено, преди приключването на катехизиса за този ден, към Бог бе издигната молитва с песен, чиито думи казват: „Към теб, о свети град, към теб, земя на Спасителя, поклонници идваме при теб“.

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар