Исус Христос – мой цар и цар на цялата вселена

25 ноември 2012, 05:30

Проповед за тържеството Христос Цар
Отец Войчех Загродски, CSsR
Превод:
www.catholic-news.bg

По какво се отличава вярата от признанието на сатаната? На страниците на Евангелието често откриваме немалко титли, с които сатаната именува Исус: „Светият Божи”, „Син Божи”, „Син Човечески”… Всички тези признания на сатаната за нас означават необичайно много, тъй като на дявола не му трябва да вярва – той всичкото това го знае. Все пак ние никъде няма да намерим свидетелство за това, че сатаната признава Исус Христос за свой цар. Всъщност в това се отличава „изповядването на вярата” при дявола от изповядването на вярата при християнина. Един от плодовете на изкуплението е това, че Бог ни избави от властта на тъмнината и ни въведе в царството на Своя възлюбен Син (Кол 1, 12-20). Християните признават Исус за свой цар и за цар на цялата вселена. И това признание води след себе си много важни последици.

Божието Царство – това е господството на Бог. Исус сам показал какво означава да живееш в Божието Царство. Евангелието разказва за един от най-трудните моменти в пратеническото служене на Исус – изкуплението на кръста. Неговата същност се състои в съблазънта да си присвои получените от Отца дарове: „ако си Цар Юдейски спаси се”. Исус бил Цар Юдейски! Той бил Син Божи. Той бил Месия. Той би могъл да спаси Себе Си. Нима не е можел да слезе от кръста Този, Който изведе от гроба умрелия четири дни по-рано Лазар? Той бил достатъчно могъщ, за да направи това. Но както знаем Исус не слязъл от кръста. Не се възползвал от Своята власт, за да се спаси. Защо? Защото Отец Го изпрати не да спасява Себе Си, а да изпълни поверената Му мисия – да осъществи замисъла на Отца. Този замисъл изисквал Исус да претърпи кръстните мъки до край и да умре мъченически.

Подобно изкушение преживява всеки човек. В един момент Бог сякаш изчезнал от света, дарявайки на човека власт над цялата природа: „Изпълвайте земята и обладайте я”. Виждаме, че човек се чувства все по-уверен на земята. Той дори стига до убеждението, че и сам може напълно разумно да се разпорежда с всички земни блага, че сам може да определя съдбата си… За какво тогава му е Бог? Човек е призван да продължава на земята замисъла на Отца – да допълва делото на сътворението. Ако обаче присъствието на Бог в света не бива признавано, човекът си присвоява власт над света. Осъществяването на Божия замисъл се прекратява, в резултат на което вече не човекът владее света, а светът владее човека.

Светът е дар Божи, това е средата, в която се осъществява спасението на човека. Нито един човек няма правото да присвоява за себе си получените от Бог дарове. Господ щедро дарява хората със Своите дарове, за да изпълняват своето пратеничество в света в съгласие с Неговата воля. Изповядването на Исус Христос за Цар на вселената предполага именно такова едно участие на Неговите ученици в съдбата на този свят.

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар