Catholic-news

Неокатекуменалният катехизис снощи бе посветен на Божието Слово и на пътя, изминат с него до запазването му в писмен вид, т.е. пътя на оформяне на Библията. За нас, които сме хора със западен манталитет, Библията е доста неразбираема, тъй като е написана от един ориенталски народ, поради което ни е нужен „ключ“ за правилното и дешифриране. За нас думата „слово“ обикновено е свързано с интелекта, с някаква идея, с нещо, което се изрича и записва, но не и с действие. Има един основен момент в тази тема, че Бог никога нищо нито е написал, нито е диктувал, както погрешно смятат някои хора, Бог е действал и стремежът му винаги е бил да бъде познат не чрез друго, а чрез действията му. Чрез чудесата, които е извършил в историята на еврейския народ, чрез събитията, които се случвали в нея, Бог създава Словото. Друга грешка, която нашият начин на мислене ни кара да допускаме при разглеждането на Словото е смесването му с теологията, опитът да бъде поставено в трактати, които да бъдат прокламирани. Това е неправилно, защото не познаването на много книги и фактология и показването му те прави християнин, а това да живееш интензивно като такъв. Ранната християнска църква дълго време не е оставяла никакви писмени паметници за това Слово, тя го е възвестявала въз основа на действието на Бога, което Исусовите ученици са видели, както и с живота на своите членове, който те започнали да водят след Възкресението и Петдесетница, почиващ на вярата им, че възкръсналият Христос е сред тях, с радостта си от вярата им в това присъствие.
Словото е факт, събитие, то ежедневно е в сила, като ни вика, търси ни, за да осъществи контакт с нас, за да ни говори, както това е станало с еврейския народ. А този конкретен факт е, че Исус Христос е жив и че присъства в събранието, което изразява радостта си от това присъствие с песните, които пее.
Бог не се открива изведнъж и веднага на еврейския народ, а стъпка по стъпка в историята на живота му, като с онова, което се случва в нея Той позволява да бъде познат. А когато този народ изпада в изгнанието на робството, лишен от своя земя и от храм, той започва да си спомня своята история, в която разпознава действието на Божията ръка, и предава с разкази тази история на следващите поколения. Именно в робството, когато жертвоприношението е невъзможно поради липсата на храм, този народ изчиства своята духовност, опирайки цялата си история върху Словото, разбирано като Божие действие. Езра и Неемия са първите, които започват да събират тези разкази , макар и не в реда, в който ги познаваме днес.
Словото, както казва и свети Иван евангелист: „В началото беше Словото“, предхожда Писанията, придружава ги, но също така ги и надхвърля. За да оживее пред нас Библията, тя трябва да бъде разтворена в събранието, където Словото да бъде разчупено и обяснено чрез Църквата.
Изправени сме пред две възможности – едната, да приемем това Слово – като Дева Мария при благовестието на Ангела, напълно неразбираща как ще бъде възможно изпълнението на това, което той и говори, но въпреки това запазваща Словото в сърцето си, което после се роди от нея – и тогава, приемайки любовта на Бога, която ни прави способни да обичаме дори и враговете си, да станем победители над смъртта, нови същества, у които това Слово ще даде плод, същества, които ще родят Исус Христос . Другата възможност, която можем да изберем поради свободата си е тази да отхвърлим това Слово, но с този акт сами ще подпишем съгласието си да останем извън историята на спасението.