Catholic-news

По стара традиция в късния следобед на 8 декември 2012 г. Папа Бенедикт ХVІ отдаде почит на Пресвета Дева Мария на площад „Испания” в Рим. Както всяка година, и сега пред статуята на Божията Майка се бяха струпали хиляди римляни и поклонници. Обръщайки се към тях със специална проповед Светият Отец изтъкна, че този път актът на отдаване на почит става в Годината на вярата. Именно единството на вярата, една от чиито истини гласи, че Дева Мария не е била докосната от първородния грях, доведе на площад „Испания” многото вярващи.
Позовавайки се на евангелския откъс за Благовещението, което Църквата чете по време на Литургията за този празничен ден, Папата изтъкна, че неговото прочитане „неизменно поразява и ни кара да се замислим върху този факт, който е решаващ момент за участта на човечеството, момент, в който Бог става човек, заобиколен от велико мълчание”. Срещата между Божия пратеник и непорочната Дева преминава незабележимо – никой не знае за нея, никой не говори за нея. „Ако това събитие се бе случило в наши дни, то не би оставило следа във вестниците и списанията, защото тази тайна се осъществила в безмълвие” – каза Светият Отец. Истински великите неща преминават незабележимо, като безмълвието се оказва много по-плодотворно, отколкото „бурното вълнение”, което обхваща нашите градове. В някаква степен такова вълнение имало още в древния Йерусалим, където са протекли библейските събития. Повишената активност ни лишава от способността да се спрем, да се успокоим, „да се вслушаме в мълчанието, в което Господ ни позволява да чуем Неговия ненатрапчив глас”. В този ден, когато при нея дошъл Ангелът, Дева Мария била в уединение и отворена за Бог. В нея Той не намерил препятствия, не намерил отпор – нищо, което би я отделило от Бога. В това се състои и смисълът на свободата от първородния грях – нейните отношения с Бог били лишени и от най-малка пукнатина, в нея нямало и следа от егоизъм, а само съвършена хармония: „Нейното малко човешко сърце било напълно устремено към голямото сърце на Бог”.
„Това, че идваме тук, при паметника на Божията Майка в центъра на Рим, ни напомня най-вече, че гласът на Бога не бива да бъде слушан посред шума и суетата; на Неговия замисъл за нашия личен и обществен живот не бива се гледа повърхностно – необходимо е да слезем на по-дълбоко ниво, където действат не само икономическите и политическите сили, а нравствените и духовните. Именно тук Дева Мария ни приканва да се задълбочим и да вървим в съзвучие с Божиите дела”.
Непорочното зачатие на Девата ни напомня също, че спасението на света не е дело на човешка ръка, наука, техника или идеология. Спасението е от благодатта. Благодат означава „Любов в нейната чистота и красота – това е самият Бог, какъвто Той ни се откри в историята на спасението, разказана в Библията и осъществила се в Исус Христос”.
Дева Мария, подчерта Папата, е „благодатна”, пълна с благодат, и това ни напомня за върховенството на Бог в нашия живот и в историята на света, напомня ни, че силата на Божията любов превъзхожда злото, че тя може да запълни празнотата, предизвикана от егоизма сред хората, семействата, нациите и в целия свят. Тази празнота се превръща в един истински ад, където човешкият живот сякаш потъва надолу, в нищото, губейки светлина и смисъл. Тази празнота ни се предлага да бъде запълнена с фалшиви средства, каквито са наркотиците, но те само ще я задълбочат. „Само любовта може да избави от това падение, но не всяка любов, а любовта, която е характерна за чистотата на Божествената благодат, която преобразява и обновява. Само в този случай в инфектираните бели дробове може да бъде вдъхнат нов кислород, чист въздух, нови жизнени сили”. Благодатта е способна да разсее и най-черните облаци и да върне красотата дори в най-нечовешките ситуации. Затова Непорочната Дева Мария е и свидетелство за радостта, обхващаща сърцето, когато то е свободно от греха. Грехът носи със себе си печал, води до затваряне в себе си. Благодатта носи истинска радост. Християнството е и „радостна вест”, макар някои да смятат, че то е препятствие пред радостта. Евангелието не е съвкупност от забрани и правила, а известяване на победата на благодатта над греха, на живота над смъртта. И ако то изисква да се откажем от нещо, то е само защото в човека присъства отровният корен на егоизма, нанасящ вреда на него самия и на останалите. „Нужно е да се научим да казваме „не” на егоизма и „да” на истинската любов” – подчерта в заключение Бенедикт ХVІ пред хилядите, събрали се около Дева Мария на площад „Испания”.