Catholic-news

Папата отслужи Литургия в църквата „Светият Кръст“ в Никозия: „Светът има нужда от кръста“

6 юни, 02:15
Вторият ден от апостолическото пътуване на Папа Бенедикт ХVІ приключи в енорийската църква на католиците от латински обряд „Светият Кръст“ в Никозия. Тук Светият Отец отслужи тържествена Света Литургия, в присъствието на триста и петдесет свещеници, дякони, монаси и монахини и миряни от църковните движения.
„Светът има нужда от кръста“ – каза Папата по време но проповедта, защото кръстът „предлага на нашия паднал свят надежда без граници“. Бенедикт ХVІ допълни, че кръстът „не е просто личен символ на преданост, а е знак за принадлежност към определена група вътре в обществото, като има един по-дълбок смисъл и няма нищо общо с принудителното налага на една вяра или на една философия“.
По-нататък Светият Отец добави, че кръстът „говори за надежда, говори за любов, говори за победа на ненасилието над подтисничеството, говори за Бог, който повдига смирените, дава сили на слабите, преодолява разделенията и побеждава омразата с любовта. Един свят без кръст би бил свят без надежда, свят, в който насилието и бруталността не биха могли да бъдат удържани, слабият би бил използван, а алчността би имала последната дума. Безчовечността на човека при конфронтирането с друг човек би станала явна по още по-ужасяващи начини, като не би имал край зловещия кръг на насилието. Само кръстът може да сложи край на това“.
Проповедта продължи с обяснението, което Светият Отец даде относно причините, поради които много хора се противопоставят на този символ. „Мнозина биха се изкушили да попитат защо ние, християните, се покланяме на един инструмент за мъчения, на един знак за страдание, поражение и неуспех – добави Папата. – Наистина, кръстът е израз на всички тези значения. И въпреки всичко онова, което е станало на кръста за нашето спасение, представлява окончателният триумф на Бога над всички злини в света“. И добави: „…виждаме ясно, че човек не може да спаси самия себе си от последиците от собствения грях. Не може да спаси самия себе си от смъртта. Само Бог може да го освободи от неговото морално и физическо робство“. Следователно, според Светия Отец, „кръстното дърво става инструмент за нашето изкупление, както друго едно дърво доведе до падането на нашите прародители. Страданието и смъртта, които бяха последици от греха, ще станат същото онова средство, чрез което грехът ще бъде победен“.
По-нататък Римският Първосвещеник обърна внимание, че кръстът е „нещо много по-велико и тайнствено, отколкото е видно на пръв поглед“, защото „изразява пълната промяна, решителното отдалечаване от тези злини, и това го прави най-красноречивият символ на надеждата, която светът някога е виждал“. Папата се обърна за кратко към всички страдащи, подтиснати, болни, бедни, емигранти, жертви на насилието, и им предлага надеждата, че Бог ще може да промени тяхното страдание в радост, тяхната самота в общение, тяхната смърт в живот“. Бенедикт ХVІ призова всички да станат вестители на това „послание на кръста“, защото той „е бил поверен на нас, така че да можем да предлагаме надежда на света“.
Папата се обърна към свещениците, в рамките на Годината на свещеника, която вече върви към своя край, като обърна по-специално внимание на свещениците и богопосветените в Близкия Изток. Позовавайки се на изключително тежките условия в Близкия Изток, при които са принудени да живеят християните, Папата ги насърчи да останат, което би било най-красноречивото свидетелство за Христовото Евангелие.