Catholic-news

Притчата за заблудената овца ни предлага един от най-трогателните образи в целия Нов завет. Дълго време преди разпятието да стане символ на християнството, вярващите от първото столетие се молели пред изображения и скулптури на Христос, носещ на раменете си овца. И това не трябва да учудва. Историята със заблудената овца ни напомня за безкрайната любов на Господ Исус, Който е готов на всяка цена да намери нас, които се отбихме от пътя и се изгубихме из живота. Тази история ни припомня също така и за велико милосърдие и състрадание, с което Исус ни отвежда на безопасно място.
За Исус Христос като Добрия Пастир са написании безкрайни поеми, песни и дори са изнасяни представления. В тях се разказва как Исус превързва раните ни и ни укрепва, когато сме слаби по пътя; как ни води към тучни пасбища; как с тих глас ни зове по име; как нежно, но решително взема участие в нашия живот; как упорито ни търси, дори когато ние не желаем Той да ни намери.
Една от най-трогателните молитви за Добрия Пастир била написана през четвърти век от Св. Григорий от Ниса: «Къде пасеш Твоето стадо, о, Добри Пастирю? И кой го повери на Теб? Цялото човечество е една овца и Ти я взе на Своите плещи. Покажи ми мирните пасбища. Отведи ме към сочната трева, която е в състояние да ме насити. Извикай ме по име, та аз, Твоето агънце, да чуя Твоя глас. И нека Твоите думи ми дарят вечния живот. След това ми покажи (проси моята душа) къде Ти пасеш Твоето стадо, за да намеряя това спасително пасбище и да се наситя с небесната храна, …за да побегна към извора и да отпия от Божията напитка. На всеки, който е жаден, Ти даваш вода, като от пулсиращ извор от Твоето пробито с гвоздей ребро; вода, която за всеки, който я пие, става източник на вода, в която тече вечният живот».
«Господи Исусе Христе, Пастир на моята душа, води ме днес и завинаги по вечния път. Не позволявай да се отдалеча от Теб и да се заблудя. Вярвам, че само заедно с Теб ще съм в пълна безопасност».

Превод: www.catholic-news.bg