Catholic-news

Публикуваме коментар на литургичните четива, предвидени от Църквата за днешния петък от втората седмица на Адвента, в който възпоменаваме Св. Иван от Кръста, свещеник и църковен учител

«О, ако се беше вслушвал в Моите заповеди!». В този печален възглас на пророк Исайя се чува гласът на Христос, Който вижда как хората възприемали Иван Кръстител и Него самия. Като капризни деца, недоволни от всяка предложена им игра, израилтяните изисквали едва ли не митичност у всеки, който идвал при тях от името на Бог. Те отказвали да плачат за своите грехове заедно с Иван Кръстител, но по същия начин отказвали да споделят и радостта от трапезата с Исус Христос. Някои с ентусиазъм възприемали суровостта на Ивановото учение, но след това така се увличали в самобичуване заради греха, че започнали да критикуват Христос за Неговото животолюбие. В крайна сметка те не успели да приемат Неговото послание за милосърдие и свобода.
Понякога сме толкова привързани към това, което Бог ни е сторил вчера, че не сме способни да видим новото, което Той ни дава днес. Толкова ми харесва да работя с децата от детската градина, защо тогава Той ще ме кара да се занимавам с ученици? Молитвата на прослава бе така действенна и ми донесе такава наслада, защо сега да трябва да се покланям на Господ в тишината?
Светият Дух ни е обещал да ни води, но Той никога не е казвал, че пътят ще е винаги един и същ. Защото Той духа там, където иска (срв. Ив 3, 8)! А ние като добър партньор по танци трябва да умеем да се оставяме в ритъма на водещия в двойката. Музиката ту се ускорява, ту забавя темпо, партньорът може да ни учуди с някое неочаквано завъртане или пък да иска да ни измъкне от тълпата танцуващи, за да даде възможност за отдих…
На «танцовия подиум» животът е време за спонтанност и веселие, има и време за дисциплина и рутинни дела. Понякога трябва съсредоточаване и сериозно отношение, но понякога – радост и по-спокойни действия. Да, трябва да се спираме и да се наслаждаваме на настоящия момент, но след това непременно трябва да вървим напред, към нещо ново. Каква благословия е да бъдем водени от такъв любящ и изобретателен партньор, какъвто е Господният Дух!
«Свети Дух, води ме. Отвори очите и сърцето ми, за да вървя в живота според Твоя ритъм».

Превод: www.catholic-news.bg