Catholic-news

Днес, на празника на свети Иван от Кръста, в катедрала „Св. Йосиф“, София, започнаха духовните упражнения в подготовка за Рождество Христово, които тази година се водят от о. Ярослав Бабик, OFM Cap., енорийски свещеник на църквата в Бургас. На сутрешната Света Евхаристия о. Елко Терзийски, OFM Cap., като домакин призова слизането на Свети Дух и над проповедника, и над миряните, така че да бъде казано всичко онова, което Бог иска да ни съобщи в тези дни, както и да бъде внимателно изслушано и разбрано.
Благодарейки за поканата да ръководи духовните упражнения в енорията, о. Ярослав се обърна с поздрав към всички присъстващи на литургията, като изрази надеждата, че с молитва, с участие в Светата Евхаристия, със слушане на Божието Слово, но и с размишление върху тайните на Христос ще се постигне добра подготовка за предстоящия важен празник.
Първата проповед на о.Ярослав е посветена на любовта, на това, че Бог ни обича безкрайно. За да обясни какво представлява любовта, той разказа следната история. Млад човек получил като подарък от брат си лека кола. Веднъж, когато я оставил на паркинга, забелязал, че едно момче с интерес разглежда автомобила. То попитало младия мъж за цената и се изненадало, когато той отвърнал, че колата не му струва нищо, защото е подарък от брат му. Тогава момчето казало, че иска не да има такъв брат, а да бъде като него, за да подари кола на своя най-малък брат, който бил болен от рак и вече не можел да ходи.
О.Ярослав забеляза, че едни от най-използваните думи от всички живеещи на земята са думите „обичам те“ – те се изричат от хора с различен цвят на кожата, от различни раси и националности. За да потвърди това, свещеникът ги произнесе на много езици. „Това е много хубаво“, уточни о.Ярослав, но обясни, че днес духовните упражнения ни призовават да обясним значението на думата любов. Запитани, много хора биха отговорили, че любовта е чувство. Въпреки че чувствата са много важни първоначално в любовта, отбеляза той, за съжаление те не изчерпват нейното съдържание, тъй като рано или късно изчезват, подобно на други чувства като чувството на глад, на удовлетворение или нервност, на страх или радост. Любовта не е такова чувство, тя е състояние на човека, изразяващо се с думите: желая ти щастие, желая да си много по-щастлив от мен. Едно такова отношение, при което другият става по-важен за теб от самия тебе, е свързано с жертвоготовност. Любовта е желанието да ощастливиш тези, които живеят в непосредствена близост с теб.
Същевременно обаче да обичаш е и най-трудната и непосилна задача за нас, хората, поради което се нуждаем от близостта на Бога, източника на любовта, без когото няма да можем да обичаме истински. С тази цел Бог изпрати на земята Исус Христос, за да ни покаже, че любовта му е за всички хора – и добри, и лоши, че получаваме неговата обич гратис и без условия, което Бог потвърждава, като прощава на тези, които са сгрешили, но се обръщат към него. Знакът на най-голямата любов на Бога е кръстът, на който той плати със собствената си смърт за нашите грехове, в резултат на което небето се отвори за нас. О.Ярослав помоли всеки един от присъстващите да се вгледа днес в кръста, да потвърди любовта си с малък жест, например с целувка. Той се докосна до един много неправилен начин на мислене, според който грешниците са недостойни за Божията любов и съобщи най-важната истина за нашата вяра, тази, че Бог не се гнуси от слабите и грешните, че в тайнството покаяние ни прощава греховете и ни храни със своето тяло, за да не изгубим сили по пътя. Ето защо, подчерта той, е много важно поне веднъж в седмицата да имаме тази среща с Бога, за да черпим от любовта и да я занесем и на другите, не само на приятелите, но и на неприятелите. Бог обича всеки един от нас по много личен начин, каза о.Ярослав, и нашите имена са гравирани върху ръцете му, не с молив или с химикал, които могат да се изтрият, а незаличимо. Ето защо, за разлика от човешките същества, дори тези, които са ни най-близки, Бог никога не може да ни забрави. Единственото, което той не може никога да направи е това да не ни обича. Бог, който е самата любов ни обича не защото сме добри, умни, красиви или богати, а защото сме негови деца. Той иска човекът да повярва в неговата любов, да му позволи да бъде обичан от него.
Първите християни са били разпознавани по любовта, която са имали към другите. Но за да я насочиш към останалите, първо трябва да се изпълниш с тази любов, да започнеш да я изпитваш.
О.Ярослав обърна внимание, че когато четем Евангелието, прави впечатление колко доволен бил Исус от това да общува с грешници – именно защото мрази греха, но не се отрича от грешника и винаги му дава втори шанс.
Задачата ни като християни е не само да говорим за любовта, но и да я изразяваме в конкретни действия към ближния, защото в края на живота си, когато застанем пред лицето на Бог той ще ни зададе главно въпроса колко сме обичали него и другите.
В подкрепа на това о.Ярослав завърши проповедта си с историята за един богат човек, който след смъртта си бил приет в Рая, защото не бил правил лоши неща през живота си, дори понякога ходел на църква, но повече мислел за себе си, отколкото за другите. Понеже свети Петър му показвал вечните жилища на апостолите и на светците, той поискал да види къде живеят неговите познати. Пристигнали в много богат квартал, с хубави улици и спрели пред много красива къща. Оказало се, че в нея живеел неговият слуга. Богаташът започнал да си представя колко ли по-хубаво ще е тогава неговото жилище, докато свети Петър не го завел в друг квартал, много по-беден, с криви улици и невзрачни къщи. Богаташът се изненадал и помислил, че е станала някаква грешка, но получил следното кратко и ясно обяснение от светеца: Строим къщи за вечността с материалите, които хората ни изпращат по време на целия си живот.