Catholic-news

С тържествена света литургия на 14 декември в църквата “Св. Франциск от Асизи” бе отбелязан празникът на св. Йоан Кръстни. Литургията бе ръководена от апостолическия екзарх монс. Христо Пройков в съслужение с архиепископ Януш Болонек – папски нунций за България и Македония – и отците Петко Вълов, Благовест Вангелов, Йоан-Милен Найденов и Сречко Римац.
Проповедта на Негово Превъзходителство Януш Болонек бе своеобразно продължение на миналогодишното му слово по повод същия празник. По собствените му думи, за разлика от миналата година, когато се съсредоточи върху човешката природа и развитието на естествените заложби, върху които Йоан Кръстни изгражда християнското си съвършенство, тази година нунцият постави акцента върху пътя на светеца към покоряването на върховете на мистиката.
Папският нунций припомни, че на 21-годишна възраст светецът завършва йезуитски колеж в Медина дел Кампо (Валядолид), а в манастира “Св. Анна” облича монашеска дреха. В Кармила получава името Йоан на Свети Матей, а след като забелязват будния му ум, го изпращат в Саламанка – център на интелектуалния живот тогава – където следва свободни науки и богословие, интересува се от музика, испански език, с удоволствие се отдава на молитвени размишления, обича да бъде насаме с Бог. Подтикван от стремеж към съзерцание и мълчание, той обмисля да се присъедини към картузианския орден, но среща дейната, както сам архиепископът я определи, кармилитка Тереза Исусова от Авила, която го разубеждава. Приема името Йоан Кръстни, евангелизира, работи на полето, обучава послушници, отличава се с вежливост, здрав разум и търпение. Заедно с Тереза Исусова основава манастира на босоногите кармилити в Сеговия, а след като е обявен за бунтовник заради прокараната от него реформа на ордена, бива затворен в манастир в Толедо. В продължение на девет месеца е бичуван всеки петък, но физическите му страдания били съпътствани от духовни терзания – усещане за отсъствието на Бог, характерно за мистиците през “тъмната нощ на душата”. През есента на 1574 г. Йоан пребивава в Авила, дава тайнствата на кармилитките в манастира “Въплъщение”, пише стихове, резбова фигури на разпнатия Христос. Именно тогава той получава видение на агонията на Исус на кръста. След биографичните препратки нунцият припомни най-популярните съчинения на св. Йоан Кръстни – “Духовна песен”, “Живият пламък на любовта”, “Изкачване на планината Кармил”, “Думи на светлина и любов”, “Тъмната нощ на душата” (издадена преди четири години на български). Негово Превъзходителство разказа още как веднъж пред една икона, изобразяваща Исус Христос по пътя към Голгота, светецът доловил глас вътре в себе си, който го питал как да го възнагради за страданията му. Отговорът бил: “Да страдам и да бъда презрян”. Преди смъртта си помолил да му почетат от “Книга Песен на Песните”, за която възкликвал: “Какви чудни бисери!”; а по повод утренята, за която приканвала камбаната – “Ще я кажа на небето.” Издъхнал с думите: “В Твоите ръце, Господи, предавам духа си”.
В проповедта си нунцият отъждестви светостта на Йоан Кръстни с неуморното търсене и откриване на Бог сред хората, които Той е поставил на неговия път, водещ към най-високите върхове на мистиката. Негово Превъзходителство подчерта, че и до днес учителят на Кармила е пример за святост, и припомни предупреждението му: “Не дай Боже да се хвалите с нещо друго, освен с Христовия кръст!”. В тази връзка нунцият отбеляза, че Христовият кръст е източник на Божия мъдрост и сила за християнина, на кръста се извършва помирението на хората с Бог, че кръстът е съществена част от тайната на нашето спасение и извор на всяка благодат, че той ни е върнал общението с трисветия Бог. Негово Превъзходителство се спря за кратко върху определяната като шедьовър на религиозното изкуство на XX век картина на Салвадор Дали, изложена в галерията в Глазгоу – “Христос на свети Йоан Кръстни”, един разпнат Христос, лишен от всякаква препратка към физическите Му и духовни страдания.
В края на проповедта си нунцият призова верните да се съсредоточат по особен начин върху определени четива в Годината на вярата: Свещеното Писание, документите на Втория Ватикански Събор и Катехизиса на Католическата църква; да приемат сериозно Христовия призив да вземем кръста си и да Го следваме. Накрая архиепископът постави на верните една конкретна задача, по собствените му думи – проста и важна: когато правим знака на кръста, да го правим добре, не забързано и небрежно (главата, гърдите, от едното рамо към другото), за да изразяваме по-добре вярата си в троичния Бог.
Негово Преосвещенство монс. Христо Пройков определи проповедта на архиепископа като “актуално слово” в светлината на Годината на вярата и след заключителните думи присъстващите верни получиха апостолическия благослов на Н.В.П. Януш Болонек.

Пълният текст на проповедта на НВпр. архиепископ Януш Болонек

Текст: Мария Грация
Снимки: Стамен Пенев