Catholic-news

Ден преди да преживеят Светата Евхаристия, повиканите от Свети Дух да слушат неокатекуменалния катехизис научиха на него много за центъра на нашата вяра. Това беше особено важно, защото практиката показва, че 90% дори от хората, които редовно идват на църква не знаят какво действително се случва в това тайнство и го приемат като далечен за тях ритуал, отслужван от свещеника, освещаващ и преломяващ хляба и виното.
За да се разбере какво е Евхаристията, е необходимо първо да си припомним от предишните катехизиси какво означава вярата. Многократно бе обръщано внимание, че вярата не е философия или догма, към която трябва да се придържаме с помощта на разума си. Вярата е опитност с Бога, както показва това животът на Авраам, който изобщо не е разсъждавал върху това има ли или няма Бог; както се случило и в историята на еврейския народ, когото Бог призовал да тръгне от Египет; както в крайна сметка става и в личната действителност на всеки един от нас. Затова е абсолютно безмислено да казваме, че имаме вяра, ако нямаме опита с Бог, ако не сме почувствали намесата на Бог в определена ситуация на живота си, от която той ни е извадил.
За разбирането на Евхаристията е много важно проследяването на нейните корени. Те се намират не другаде, а именно в еврейската Пасха, тъй като Исус Христос, който е бил евреин, е изпълнил Тайната вечеря изцяло по еврейските обичаи, като обаче е внесъл два много съществени нови момента. За еврейския народ празникът Пасха заема централно място в неговата история и той продължава да се празнува и до днес, но не като спомен за нещо станало някога и отминало, а като преминаване, което е и значението на тази дума. На този празник и днес еврейският народ очаква преминаването на Бог, така както това се е случило в древността, когато е бил под робство в Египет. Същото значение има и Евхаристията , която не е само тайнствен ритуал, а истинско преминаване на живия Бог.
На маса нагледно бяха подредени храните, които са важен знак и символ за всеки евреин, който, независимо от времето, в което живее, е част от историята на спасението от робството в Египет. Това е центърът, около който се подрежда иначе отрупаната с различни гозби и напитки трапеза на пасхалния седер. Участието в неокатекуменалния катехизис е много важно, защото само там с помощта на катехистите може нагледно да се види и разбере какво от Евхаристията, установена от Исус Христос съответства на всеки момент от еврейската Пасха – например това, че тя започва с т.нар. „търсене на хамет“ , когато стопанката претършува и почиства цялата къща, за да изхвърли всичко старо от нея, което при нас отговаря на покаянието, при което ние се вглеждаме в съвестта си, за да намерим с нейна помощ всичко онова, което ни държи в робството на греха; или че с издигането на втората купа, наречена „хагада“ – разказ се прославя Бог за намесата му в живота на израелския народ, което в християнската Евхаристия съответства на Божието Слово. Новото, което Исус Христос внася на Тайната вечеря и което кара учениците му да не празнуват вече еврейската Пасха, а Евхаристията, установена от Господ , са думите, които той изрича при разчупването на хляба „Вземете и яжте това е Моето тяло“ и при издигането на чашата с вино „Това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива“ (Мк 14, 22.24). Много важно е, че всичко това не остава само спомен за учениците, нито се загубва и то се дължи на Духа, изпратен им от Господ на Петдесетница.
През вековете, в историческото развитие на човечеството, Евхаристията търпяла промени, които дори я отдалечили много от нейната истинска същност. Докато първите християни празнували само Христовото Възкресение и се събирали заедно в деня на слънцето, т.е. неделя, както пише Юстин, за да честват Словото, върху което се произнасяла проповед, след което заедно се молели, помирявали, преломявали хляба и изидгали чашата на спасението, като във всичко се надявали на действието на Светия Дух, след въвеждането на християнството като официална религия от император Константин настъпили промени и много неща се загубили, маси от езичници се влели в Църквата, заедно със своите си езически празници, а катехизирането на такъв огромен брой хора практически било неизпълнимо и то довело до нови християнски празници, заменящи езическите, като например Рождество Христово, започнало голямо строителство на църкви и храмът станал по-важен от събранието, Словото и проповедта били изместени заради официалностите като влизането на императора. В Средновековието голям проблем създал латинският език, който бил официалният език на църквата, но който много народи вече не говорели, затова никой вече не разбирал Словото, ето защо се използвали други начини, по които нагледно да се проповядва Евангелието, като Кръстния път например. Причастието било предназначено само за свещениците, Евхаристията започнала да се възприема по магически начин, личните молитви изместили събранието. Ново изпитание за Църквата била Реформацията, прокарвана от Лутер, в отговор на която бил свикан Съборът в Тренто, на който всичко било догматизирано, така че който не го приемал, се оказвал вън от Църквата. Вторият Ватикански Събор възстановява Евхаристията като център на Църквата, връща Словото, чието прокламиране по особен начин се осъществява в неокатекуменалните общности, също проповедта, молитвата на вярващите и т.н., позволява отслужването на Евхаристията на местните езици.
Първите християни живеели със служенето на Евхаристията, те не страхували да отдадат живота си, защото вярвали, че Бог живее в тях. Това може да се случи и с всеки един от нас, нищо да не ни съсипе, да не страдаме от нещастията и трудностите, които стават в живота ни, защото всички вървим към вечността и защото както Бог отвори за еврейския народ път през водите на Червено море, така Исус Христос отвори за човечеството път през смъртта и всеки, който вярва на това Слово може да премине през този път, без да се страхува. И това всъщност е вярата.