Catholic-news

През втория ден на тридневните духовни упражнения в катедрала „Св. Йосиф“, София, о. Ярослав Бабик, OFM Cap., който във вчерашната си проповед говори за любовта на Бога към хората, зададе тези въпроси, на които сигурно не могат да си отговорят много хора: Защо след като Бог ни обича толкова много и след като не може да направи само това – да спре да ни обича, в живота си се срещаме с толкова опасности и не изпитваме Божията любов? Защо има толкова разбити семейства, толкова разбунтувани срещу родителите си деца, такава конкуренция, войни, глад, бедност, дискриминация, липса на свобода? Това са сериозни въпроси и проблеми, призна о. Ярослав и насочи вниманието към това Слово от Библията, в което апостол Павел казва, че всички съгрешиха и по този начин се отчуждиха от Бога. Грехът е причината да не може да се изпитва Божията любов в този свят, въпреки че Бог излива над нас вълни от любов, но ние сме като под чадър и не можем да я изпитваме.
От момента, в който Адам и Ева се отделиха от Бога, от източника на живота, човекът влезе в спор с цялото творение и започнаха да се появяват омраза, несправедливост, войни, преклонение пред богатството. Нашият проблем е, че сме грешници. Грешник е името на всеки един от нас и така можем да отговаряме, когато ни питат как се казваме. А най-лошото е, че сами не можем да се преборим с греха, да му забраним да влиза в сърцето ни. Грехът се ражда вътре в нас и от там излиза злото. А по думите на св.Яков грехът, като съзрее ражда смърт, припомни о.Ярослав. Както лимоновото дърво никога не ражда сладки плодове, защото корените му могат да дават само кисели, така и нашите сърца, вкоренени в греха, дават само лоши плодове. Ето защо най-напред трябва да променим сърцата си. Но можем ли сами? В тази връзка о. Ярослав разказа притча за двама пияни мъже, които една нощ седнали в лодка и се опитали да преминат с нея на другия бряг, но все не успявали да се доберат дотам, въпреки че работили здраво с веслата. Когато се зазорило, разбрали, че не били помръднали от първоначалното място на лодката, тъй като се оказало, че тя била закотвена и привързана с въже за брега. Ние също сме привързани с въжето на греха и нито добрите ни дела, нито праведността ни могат да го скъсат. Нужен ни е някой, който да ни помогне и този някой е Исус Христос.
О.Ярослав изясни какво е грехът. На първо място той е липсата ни на вяра в Бога, за сметка на доверието в себе си, което ни кара да отхвърляме Бог, да не желаем да зависим от неговата воля, а вместо това да избираме идоли. Грехът е съзнателно и доброволно действие против Божията воля, обобщи о.Ярослав написаното за това в Катехизиса на Католическата Църква. Без желание да ни плаши, той сподели, че през живота си е срещал хора, обладани от Сатаната. А ако искаме да знаем кога дяволът може да завладее човек, трябва да ни е ясно, че в 99% от случаите сам човекът го позволява и се случва често да се поддаваме на лъжите му, когато не живеем според Божиите заповеди, когато не вярваме, че Бог се грижи за живота ни, а търсим помощ от врачки, хороскопи, амулети, суеверия. Човекът, обладан от дявола мрази всичко, свързано с Бога и дълго трябва да се чака, за да поиска помощ. Важно е да се знае, че Сатаната не е противник на Бог. Той е само един паднал ангел и не може да навреди на Бог. Но Сатаната е наш противник и настоява да вярваме на лъжите му. Ето защо човек може да бъде спокоен за себе си и за близките си, когато Бог е между тях, което се реализира в изповедта, в Светото Причастие. О. Ярослав подчерта огромното значение на изповедта, в която отричайки се от греха, се отричаме от дявола. Тайнството покаяние е моментът на срещата с любовта, защото Бог не може да не ни обича и той винаги ни очаква, както в евангелския разказ бащата очаква блудния син.
Изповедта е среща на двама влюбени, поясни о.Ярослав. Бог не прощава само един грях – този, който човек не изповядва. Но прошката зависи на първо място от нас, защото Бог ни чака, каза о.Ярослав и насърчи верните да не се боят от изповедта, да потърсят свещеник, от когото няма да се страхуват, като подчерта огромните възможности пред католиците от София, които имат на разположение доста свещеници. Той изтъкна и тайната на изповедта, което е задължение на свещеника, а това я прави най-сигурното място за нас, затова не бива да се боим да се срещаме с Бог в нея.

Вж. още:
Любовта е желанието да ощастливиш тези, които живеят в непосредствена близост с теб