Catholic-news

В събота вечер на съжителството в рамките на неокатекуменалния катехизис бе празнувана Света Евхаристия, която отслужи о.Елко Терзийски OFM Cap.
Неокатекуменалните общности честват неделната Евхаристия в събота вечер, след първата вечерна на неделята. Първите християни също започвали да празнуват неделята, деня на Христовото Възкресение, от събота вечерта, очаквайки неделния ден с молитвено бдение. Обикновено неокатекумените също участват и в неделната Евхаристия, празнувана от голямата общност на църквата.
Литургичните книги, които се използват на Евхаристията в малките неокатекуменални общности са същите, които са одобрени за римския обред.
Светото Причастие, което неокатекумените приемат на крака, се раздава под двата вида – на хляба и виното.
Типично за неокатекуменалната общност е активното и участие при подготовката на евхаристичните тържества, с което на ротационен принцип са заети малките общности в нея. В София съществуват три подобщности, така че всяка една веднъж на три седмици подготвя Евхаристията за цялата неокатекуменална общност, което включва съставяне на уводи към литургичните четива, изготвяне на намеренията за молитва, набавяне на цветя за урасата на олтара и подреждането му, осигуряване на виното за Причастието, омесване и изпичане на Евхаристичния хляб, подбор на песните. Подкрепата и съдействието от страна на другите подобщности са нещо съвсем обичайно в неокатекуменалното движение, в което на практика се живее любовта и братското единство. На съжителството по време на неокатекуменалния катехизис с подготовката на Евхаристията се заемат изцяло катехистите.
Въвеждайки присъстващите последователно към четивата, те обърнаха внимание на голямата радост, към която призовава пророкът, тъй като Бог е сред нас, независимо от нашите грехове, както и на това, че ако човек няма за какво да благодари на Бога, той няма и за какво да се радва. Обикновено човешкото сърце, което не е свикнало да се доверява на Бога, е пълно с грижи и безпокойства, затова присъстващите бяха призовани да не се обръщат към миналото си, което може и да е много болезнено, да оставят проблемите и притесненията си и да се радват заради истината, че сме изкупени. Не е ли достатъчно това, попитаха катехистите и посочиха древната еврейска пасхална песен „Дайену“ , което в превод означава приблизително „и това щеше да ни стигне“ (изпълнявана в Неокатекумената). С петнадесетте стиха на тази песен евреите благодарят на Бог за петнадесетте дара, които са получили от него: „Ако Той ни беше извел от Египет, но не беше извършил съд над евреите и това щеше да ни стигне; ако беше извършил съд над тях, но не и над боговете им и това щеше да ни стигне и т.н.“
Характерна особеност в Неокатекуменалния път е, че винаги след изслушване на Словото, било в Евхаристията, било в Литургията на Словото, неокатекумените получават възможност да споделят как то е действало досега в живота им.
В проповедта си о.Елко говори за актуалността на днешното Евангелие и в наши дни, за това, че проповедите на свети Иван Кръстител са били насочени към всички, но не всички са им отговорили, а сред последните липсвали най-вече тези, от които се очаквало да бъдат пример за останалите – книжниците и фарисеите. Причината да се държат по този начин е тази, че те се мислели за безгрешни. Силно трябва да се подчертае, каза о.Елко, че и сред днешните перфектни католици има такива, които смятат, че нямат грехове, както и че не се нуждаят от изповед. Такива хора нямат нужда от поученията на Иван Кръстител, нито от Спасител, а от това само да поучават останалите, както в древността правели книжниците, които обременявали народа с нови, измислени от тях закони. Няма по-лоша ситуация от тази да се чувстваш безгрешен, подчерта о.Елко. В много по-добро положение се намират тези, които смятат себе си за окаяни грешници и които желаят да променят ситуацията, в която се намират. Няма нищо сложно, не се иска нищо в повече – всеки е длъжен да спазва и изпълнява това, което Бог му е дал и за което един ден ще отговаря. Но когато допуснем Бог в сърцето си, той води борбата вместо нас, затова имаме голям повод да се радваме.
Нахранени от трапезата на Словото, с тялото и кръвта на Христос, на когото са доверили в молитва желанията си и помирени помежду си с братска прегръдка, неокатекумените изразяват радостта си в края на Светата Евхаристия с танц около олтара. После тази радост от Евхаристията по време на съжителството продължи в агапе, с което завършва всеки празник за неокатекумените. То се открива с благослов на храната и с благодарствената песен на свети Франциск: „Ти си хлябът на бедните, радост си Ти за всички …“
В неделя е последният ден от неокатекуменалния катехизис.