Catholic-news

Проповед за Трета Адвентна неделя (Gaudete)

Отец Войчех Делик, OP (Полша)
Превод: www.catholic-news.bg

„Радвайте се винаги в Господ, и пак ви казвам: радвайте се. Господ е близо”. Тези думи на апостол Павел от посланието до филипяните съдържат в себе си основния замисъл на цялата днешна литургия. Чуваме ги във второто четиво, но те звучат също и в т. нар. Входен антифон – стиха, който се пее в началото на Светата Литургия по време на тържественото влизане на свещеника с министрантите в храма. И този призив към радост е първото нещо, което чуват събралите се на литургията верни, затова третата неделя от Адвента се нарича “Gaudete” – „Радвайте се”. И така, приключи първата половина на Адвента, и Църквата още веднъж ни напомня, че нашето очакване за срещата с Христос трябва да бъде радостно. Но за да разберем правилно тази мисъл, за да не ни се стори тази радост лека и наивна, Св. Павел свързва призива към радост с призива към кротост. А по-нататък говори за благодарността и мира. Апостол Павел сякаш рисува пред нас портрет на християнина, който очаква идването на своя Господ: той е радостен, кротък, душата му е изпълнена с благодарност и мир.
Наш ли е този портрет? Уви, за съжаление малцина от нас могат да открият в него свои черти. Нима не е очевидно, че имаме твърде много поводи за печал, за безпокойство? Как тогава да се радваме? Защото самият факт, че Адвентът – колкото и радостен да е той – е време за изпитване на съвестта и обръщане, което може да опечали мнозина от нас. Не защото обръщането изисква от нас усилия, а защото е много трудно да се промениш. Огорчаваме се като виждаме собственото си безсилие. Когато действително започнем да се обръщаме, пред нас застава нов проблем. Ние започваме по-ясно да виждаме състоянието на заобикалящия ни свят и от това нашият живот не става по-лек, а сърцето ни – по-кротко. Колко грехове, мъка и несправедливост има наоколо. Трудно ни е да приемем този свят и виждаме, че се нуждаем от още по-дълбоко обръщане. А освен това мнозина са изпитали от своя опит, че обръщането усложнява отношенията с хората, с които до неотдавна сме вървели в една посока, с които се познаваме добре, с които сме били приятели. Случва се така, че човек се обръща, но това обръщане вместо с радост изпълва сърцето му с печал; другият човек до него никак дори не желае да се обърне и именно това е повод за огорчение. Как тогава да се радваме? Не знаем. Затова портретът на много християни не прилича на този, който рисува Св. Павел. Те са тъжни, разтревожени, с подозрение гледат на новите хора, които се появяват в нашите храмове, да не говорим пък за онези, които са извън Църквата.
И така, как да се радваме? Нима трябва да си затворим очите за истината за самите нас и за света, в който живеем? Нима трябва да си самовнушим, че всичко е наред? Разбира се, че не. Защото Исус е Истината и само в истината можем да намерим желаната радост. Но нима е възможно тези проблеми, за които говорим, и злото, което постоянно срещаме в живота си, да не са препятствия пред радостта? Да, това е възможно.
Често целият ни проблем не е в това, че виждаме греха и злото в себе си и в заобикалящия ни свят. Всъщност проблемът ни се състои в това, че ние виждаме преди всичко самите себе си. Гледаме себе си и мислим за себе си. Поради това изпитваме върху себе си злото, поради това не можем да победим собствената си слабост. Колко много егоцентризъм има в нас. Искаме да намерим повод за радост в самите себе си. Толкова малко очакваме от Господ и от Неговата справедливост.
Днес апостол Павел казва не просто „радвайте се”, а казва: „Радвайте се винаги в Господ”. Господ е нашата радост. Но как все пак да се обърнем? Св. Иван Кръстител днес ни призовава да променим живота си. Неговите указания са прости, както са прости и евангелските призиви, и все пак не успяваме да ги следваме. Да, това е така. Но много по-важно е това, че по-нататък Иван казва: „…идва по-силният от мен”. Ето я благата вест за нас! Ето го източникът на радостта! Идва по-силният? По-силен от кого? По-силен от Иван. Но също така по-силен от моята слабост, от моя грях, по-силен от злото. Идва Този, Който без съмнение ще победи моя грях, а и не само моя, но и греховете на света. Разбира се, ние няма да можем да разберем тази истина на вярата, ако съпоставяме силата на Исус с човешката сила и Неговата власт с човешката власт. Нека не забравяме, че царството на Христос не е от този свят. Нека не забравяме, че Той идва, за да спаси света. „Лопатата Му е в ръката Му и Той ще очисти нивата Си” (Лк 3, 17). И Той действително ще очисти – мен и света. Исус идва, за да се сражава. И това ще бъде борба за мен, за всеки човек. Борба точно толкова реална, колкото реално е всичко онова, което ни огорчава всеки ден; борба точно толкова сурова, колкото е сурова за много хора онази несправедливост, на която те са подложени; борба, която ще приключи с победа.
Ето го поводът за радост! Господ идва, за да победи. Нека се радваме в Господ. Нека Му поверим нашите слабости, нека Му разкажем за нашите грехове, за всичко, което ни причинява страдания, за причините за нашата мъка. Много са онези, които могат да ни чуят или да ни съчувстват, но само Той може да ни очисти от греха, който тежи на нашата съвест, само Той може да превърне нашата слабост в сила, нашата печал – в радост.
Ако това ние разберем, ако в това бъдем сигурно, ако започнем повече да мислим за Бог отколкото за себе си, ще бъдем изпълнени не само с радост, но също и с кротост и мир. „Радвайте се винаги в Господ, и пак ви казвам – радвайте се: Господ е близо!”.