Catholic-news

Отец Елко Терзийски, OFM Cap. направи обобщение на всички катехизиси, проведени от началото на неокатекуменалния катехистичен курс тази есен в катедралата „Св. Йосиф“. На тях бе представен „триножника“, на който се основава Неокатекуменалният път – Божието Слово, Евхаристията и общността, които се преживяват по особен начин в Неокатекумената. Присъстващите на тези катехизиси участваха в Литургия на Словото; проследиха разчупването на Словото, което е живо, действено и актуално и се случва в нашия живот; получиха Библията като знак, който да въвеждат в живота си; участваха в покаятелна Литургия, която в неокатекуменалните малки общности се чества веднъж месечно, обикновено след провеждане на съжителство, и в тази жива Литургия, която дава живот, защото премахва смъртта, идваща от греха, се срещнаха с любовта на Бога и Неговото милосърдие; след като се запознаха с историята и, преживяха и Светата Евхаристия, на която по особен начин се прокламира Божието Слово; на празнуваните агапе, на които всеки носи своя дар, но преди всичко самия себе си, усетиха и начина, по който трябва да бъде преживявана, вкусвана общността, в която има взаимна любов.
На тези катехизиси бе представено днешното състояние на Църквата, характеризиращо се с процесите на десакрализация, дехристиянизация и криза във вярата. Бе изяснено, че десакрализацията се изразява в схващането за Църквата като за храм, а не събрание на хора, в магическия подход към тайнствата като средство за оправяне на проблемите, дехристиянизацията – в „развода“ между вяра и живот, изразяващо се в двойнствено поведение – едно в храма и друго извън него и че тези два процеса водят до огромна криза във вярата, в която човекът губи знаците, които е давал Христос, Който е любов и единство в Светата Троица. Тази криза на вярата продължава и пълните църкви не са гаранция за даване на знаците на любовта и единството.
Неокатекуменалният път, който има задачата да бъде сол и квас за света, може да се развива, когато дава плодовете на любовта и единството.
На десакрализацията Вторият Ватикански Събор отговаря с литургично обновление – живата Литургия, чествана в общността, която е отдаване на чест на Бога в дух и истина и с която даваме свидетелство за срещата си с Бог, който действа в нашия живот.
Отговорът на Вторият Ватикански Събор на дехристиянизацията е теологичното обновление – премахване на догматизирането, в резултат на което се говори за Бог, Който е сред нас, а не за някакъв статичен Бог, затворен в догми. Това обновление позволява появата на нови и различни общности.
В общността наново се преживява катекумената, кръщението, чийто развой е наше задължение, докато сме живи. Кръстени от Дух и вода, ние сме призвани да развиваме тази благодат, да следваме Бог с всички сили, да го познаваме, за да станем достойни да се срещнем с него.
На кризата на вярата Вторият Ватикански Събор отговаря с икуменизма, който е характерен само за Римо-Католическата Църква. Икуменизмът не е междурелигиозен диалог, а диалог между християните за възстановяване на единството между тях. В Неокатекуменалния път икуменизмът намира практическо проявление, защото между братята и сестрите в общността има любов и единство въпреки различията. За отбелязване е, че участието в Неокатекуменалния път не гарантира незабавното получаване на ореол, а обратното – в него както хубавите моменти, се преживяват и трудностите в човешките взаимоотношения, това, че в общността човек влиза не само за да взема, но и да дава и да помага с всички сили на другия, а оттук и проблемите с различията в даването, които се решават не навън, а вътре в общността и така тя взаимно се осолява, осветява и заквасва и по този начин дава знаци на вярата.

(Следва: Мисия на Неокатекуменалния път. Слугата на Яхве)