Дайте му омърсените си с грях ризи!

16 декември 2012, 22:14

С кратък преглед на разгледаните в първите два дни теми започна днешната трета, последна част от духовните упражнения, водени от о. Ярослав Бабик, OFM Cap., в енория “Св. Йосиф”. В първия ден о. Ярослав насочи вниманието ни към Божията любов към човека, към това доколко Бог обикна всеки от нас, дори най-големия грешник, към единственото, което Бог не може да направи – да не обича, защото самият Той е любов и това е най-кратката дефиниция за Него: “Бог е любов” (1 Иоан. 4:8). След като във втория ден енористът на бургаската енория се спря на въпросите за греха, сатаната, екзорцизма, изповедта като средство за освобождаване от греха и дявола, днес той припомни, че всички сме грешни (вж. Рим. 3:10), и сами не можем да си помогнем, затова преди 2000 години сам Бог дойде при нас като човек. О. Ярослав изтъкна, че това събитие е прецедент: Бог става един от нас и това е толкова значимо събитие, че то разделя хронологично времето на “преди” и “след”.
Защо Бог дойде на земята? Исус дойде, за да ни спаси чрез Своята смърт и възкресение – това о. Ярек определи като Негова задача; след което възкликна емоционално в духа на проповедта: “Исус затова се роди във Витлеем, за да бъдеш спасен ти, човеко!”.
Конкретното измерение на днешната проповед бе същината на спасението. О. Ярослав изтъкна, че сега преживяваме една радостна неделя и радостта ни е породена от факта, че сме спасени, че скоро ще празнуваме Неговия рожден ден. В тази връзка той не пропусна да прокара паралел с част от неделната Литургия на Словото: “Радвайте се!”.
О. Ярек разказа интересна история за двама братя близнаци, единият от които стига дотам да убие човек и докато се опитва да се отърве от окървавената си риза, брат му решава, че ще поеме вината му върху себе си. Братът на този човек – каза о. Ярек – е негов спасител. Така и преди 2000 години Бог се пожертва, стана Спасителят на всички хора, за да вземе нашите ризи, оцапани с кръв, нашите грехове и престъпления, за да можем да живеем вечно. Само от нас зависи – подчерта о. Ярослав – дали искаме да дадем на Спасителя греховете си и лошите си постъпки, сиреч окървавените ризи. В този момент о. Ярослав напусна амвона, прекоси църквата и окачи по ефектен начин окървавена риза на вратата на изповедалнята. След този силен момент той напомни, че само този, който иска да даде на Исус греховете си, може да празнува истински Рождество. Който се изповядва, може да празнува, тъй като има чиста душа – заключи той.
След това о. Ярослав разгледа значението на името Исус (евр. – “Йешуа”, “Яхве спасява”), затова в Името Исусово има спасение.
Когато свещеникът в Евхаристичната литургия издига Тялото Христово, той произнася думите: “Ето Агнеца Божи, Който отнема греховете на света!” – така Го нарекъл Йоан Кръстител. А на тези, които го питали какво да правят, Предтечата Господен отговарял: “Обръщайте се, пригответе пътя, Спасителят идва”.
Тук о. Ярослав припомни символния израз на нашето спасение в историята на Израил: както поръсената кръв на агнеца спасила израилтяните от гибел преди освобождаването им от египетско робство, така и Кръвта на Агнеца е нашето спасение. “Исус наистина умира като агнец” – бяха думите на о. Ярослав. Той е истинският Агнец, защото само Той отнема греховете ни, проливайки Кръвта Си. Тайната на спасението е средоточие на нашата вяра, обясни още той, и когато Исус умираше на кръста, умираше грехът. Така Исус ни даде свобода (от смъртта, от греха) и ни въведе в Обетованата земя.
О. Ярек призова да не се страхуваме от Божия Агнец, защото Той е благ и носи щастие, радост, мир, любов. След това зададе въпроса защо Христос дойде като младенец. Защото – отговори той – от бебето никой не се страхува, всички му обръщат внимание. Бог иска да е близо до човека – отбеляза о. Ярек, – Той е Емануил (“Бог с нас”), не “зад”, не “пред”, не “до”, а “с” нас. Затова Той остана в тайнствата – бяха заключителните думи, – за да не се страхуваме от Него самия.
Като потвърждение за силното въздействие на проповедта на о. Ярек, секунди след нейния край вратата на изповедалнята с окачената окървавена риза се отвори, за да посрещне първия желаещ да се изповяда и помири с Бог.

Текст и снимка: Мария Грация

Вж. още:
Любовта е желанието да ощастливиш тези, които живеят в непосредствена близост с теб
Бог излива над нас вълни от любов, но ние сме като под чадър и не можем да я изпитваме


Коментари

Няма коментари

Оставете коментар