Catholic-news

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Проповед на Отец Петко Вълов, Католическа Екзархия

Днес Иисус ни се явява като малко дете. Това е знак, че от любов към нас Бог стана малък. Това е Неговият начин на царуване. Той не идва с грандиозна мощ и външна сила. Той идва като едно бебе, беззащитно и нуждаещо се от нашата помощ. Той не иска да ни надвива със сила, напротив, премахва страха от Неговото всемогъщество. Той иска нашата любов, затова става младенец. Той не иска нищо друго от нас освен любовта ни, чрез която да се научим да влизаме в Неговите чувства, в Неговата воля. Така ще се научим да живеем с Бога, с Него ще открием, че смирението, лишението и жертвата са част от същността на Любовта. Бог стана малък, за да можем ние да Го разберем, да Го приемем, да Го обикнем.
Както коледната “пещерка” (образно представяне на рождествената сцена, водещо началото си от св. Франциск от Асизи) с нейните фигурки се разбира от всички, дори от децата, така и Рождеството е нещо много простичко, затова е съпроводено с много бедност и много радост, радост интимна, топла, детска. Тайната на Рождество Христово е тайна на бедността, тайна на обедняването. Христос, Господ наш, от богатия, който беше като Цар и Бог, за нас стана беден, за да бъде подобен на нас, заради любовта към нас, но преди всичко заради любовта към най-бедните. Всичко в тази сцена е бедно, просто, смирено, затова не е трудно да бъде разбрано от хората, които имат очите на вярата, очите на децата – на тях принадлежи Царството небесно.
Спомнете си думите Христови, че ако не станете като децата, няма да влезете в Царството небесно. Но кои са децата? Това са тези, малките, които очакват всичко от своите родители, за всичко напълно им се доверяват, от тях всичко приемат. Така и ние трябва да разчитаме на нашия Господ, Който за нас се роди, за нас страда, умря и възкръсна. Така и простотата на нашата вяра трябва да осветлява целия ни живот, за да можем с простота да приемем великите Божии истини. Радостта от родилия се Спасител не е само за съвременниците Христови, за овчарите и мъдреците, това е радост за всички нас.
Този Младенец трябва да бъде жив за нас, трябва да бъде видим и действителен в нашия всекидневен живот, в нашия ближен, когото трябва да обичаме, в нашите молитви, в нашата литургия и Евхаристия. Трябва и днес да ни изпълва с радост, защото това не е една отминала история, а начало на нашето спасение. Простота, бедност, радост – това са толкова елементарни думи, че чак ни е срам да ги произнасяме. Свикнали сме да слушаме от медиите все неща модерни и сложни, чуждоезични и неразбираеми. Като че ли да се говори за тази простичка радост, не върви много – пред толкова други важни неща, за които трябва да се грижим и тревожим, толкова много са тежките ситуации, политическите и икономическите несправедливости.
Да споделим простата радост и бедност, да се радваме за идването на Младенеца на земята не означава да загърбим света с всичките негови страдания и трудности, проблеми и несправедливости, но означава само едно – просто да се доверим на Бога, да вярваме, както са убедени децата по отношение на родителите си, че Бог знае всичко, че Той има грижа за нас. Да се доверим на Бога във всичко – така се ражда духът на бедността. Само в Него можем да се насладим на радостта, защото Той е, Който изцерява всяка болест, всяка несправедливост, бедност и смърт. И ако всичко е така простичко, то и да вярваш, не трябва да е сложно, богословието не трябва да ни плаши, да ни се струва прекалено философско и непонятно.
Да вярваш, е един жест от сърце и душа, просто да повярваш, че Иисус е Господ, че е възкръснал, че е дошъл за нашето спасение и от любов към нас. Сам Иисус ще каже: „Възхвалявам те, Отче, че си открил това на младенци, а си го укрил от мъдреци.” За да повярваш, не се иска много. Достатъчен е дарът на Светия Дух и един акт на доверие, на оставяне в Божиите ръце с упование на Провидението. Достатъчно е да сме чувствителни за знаците, които Бог ни оставя в нашия живот, да виждаме Неговия пръст в нашите работи. Не случайността, а Той е, Който движи света.
Нека прочистим очите и ушите си, за да видим и чуем Господ, Който има какво да ни каже, – но само на тези, които имат място за Него в сърцата и умовете си. За апостол Йоан, за ученика който обичаше Учителя, бе достатъчно да види само повивките в празния гроб на Христос, за да повярва във възкресението. Не му трябваше да чете десетки трактати по богословие, които обясняват събитието. Той видя тези малки знаци, малки като тази “пещерка”, пред която днес сме изправени, но това му бе достатъчно, за да повярва, защото сърцето му бе вече подготвено за съзерцанието на тайната на безкрайната Любов Божия.
Понякога е достатъчен един знак, нещо малко, за да повярваш, ако сърцето ти е предразположено и в него има място за вслушване в гласа на Светия Дух, Който излъчва доверие и радост във вярващия, като му дарява чувство на удовлетвореност и пълнота. Тогава да преживееш радостта, става възможно и в нашия свят, въпреки страданията и всевъзможните болести.
Да молим Бога да ни даде благодатта Си да погледнем тази “пещерка”, това Рождество с простотата на овчарите, за да получим така и радостта, с която те се върнаха в домовете си. Да се молим Бог да ни даде смирението и вярата на Свети Йосиф, с които той погледна Младенеца, Когото Мария бе заченала от Светия Дух. Да се молим Бог да ни даде дара да погледнем Младенеца с тази любов, с която Мария Го гледаше. Да се молим така, че светлината, която видяха овчарите да осветли и нас, да се изпълни в света това, за което ангелите пееха във Витлеем: „Слава във висините Богу и на земята мир между човеците благоволение.