Catholic-news

Една от главните теми в проповедта на Папа Бенедикт ХVІ в светата рождественска нощ по време на тържествената Литургия във ватиканската базилика бе размишлението за мястото на Бог в нашия живот, започвайки от това, че когато Той се родил, за Него нямало място в домовете на жителите на Витлеем. Мария и Йосиф трябвало да се задоволят с обора. „Неизбежно възниква въпроса какво би станало, ако Мария и Йосиф бяха потропали на моята врата. Дали щях да намеря място за тях? И след това ми идва на ум, че този на пръв поглед случаен факт на отсъствието на място в страноприемницата, принудил Светото семейство да се приюти в обора, евангелист Иван го е подчертал и е показал неговата същност, пишейки: „Дойде сред своите и своите Го не приеха” (Ив 1, 11).
По такъв начин, според Светия Отец, моралният въпрос за това какво правим ние за бежанците и мигрантите придобива още по-дълбоко значение. Папата попита: „Наистина ли имаме място за Бог, Който иска да влезе при нас? Имаме ли време за Него? Колкото по-бързо започваме да се придвиждаме и колкото по-ефективни стават способите за икономисване на време, толкова по-малко от него остава. А Бог? – попита Папата. И добави, че всичко, свързано с Него сякаш ни се струва, че не е спешно. Времето ни е изцяло запълнено. Няма място за Него. Дори в нашите чувства и желания няма място за Бог. Светият Отец възкликна: „Ние желаем самите себе си, осезаемите вещи, щастието, свързано с нещо конкретно, успеха на нашите лични планове и намерения. Ние сме „изпълнени” със самите себе си и така не остава никакво място за Бог. И затова няма място за другите – за децата, за бедните, за чужденците”.
„Има още нещо в разказа за Рождество Христово, над което ми се иска да поразмишляваме заедно с вас – продължи Римският епископ, – химна на прослава, който пеят ангелите след вестта за новородения Спасител: „Слава във висините Богу, и на земята мир, на човеците благоволение!”. Бог е славен. Бог е чиста светлина, сияние на истината и любовта. Песента на ангелите изразява изпълващата ги радост. И тази радост ни казва: съществува истината. Съществува чистата доброта. Съществува чистата светлина. Бог е благ и Той е най-висшата власт, превъзхождаща всички власти. Затова и ние просто трябва да се радваме през тази нощ заедно с ангелите и пастирите” – призова Бенедикт ХVІ.
„Със славата на Бог във висините е свързан мира на земята между хората – каза по-нататък Светият Отец. – Там, където не прославят Бог, където Той е забравен и дори отричан, няма мир. Днес някои мислители се опитват да твърдят обратното – че религиите, особено монотеистичните, едва ли не са причина за насилието и войните в света; че човечеството трябва да бъде освободено от религиите, за да бъде постигнат мир; че монотеизмът е причина за нетърпимост, защото по своята същност той желае да свърже всички в единствената истина. Да, в историята е било така. Да, религията може да „се разболее”, когато човек си мисли, че трябва сам да вземе в ръцете си Божието дело, като по този начин превръща Бог в своя собственост. Трябва да сме бдителни срещу подобни отклонения. Ако Божията светлина угасне, няма да остане също така и божественото достойнство на човека. Тогава той вече няма да е образ Божи, който трябва да почитаме във всеки – в слабия, в чужденеца, в бедния. Тогава ние вече няма да сме братя и сестри, деца на един Отец” – изтъкна Папа Бенедикт ХVІ.
Папата поясни, че днешната Литургия призовава: „Елате във Витлеем”. В тази връзка той призова християните да оставят грижата за материалното, да оставят привичните си мисли и да се помолят на Господ да им дари способността да преодоляват човешката ограниченост, особено когато Той Самият в Светата Евхаристия се оставя в нашите ръце и в нашето сърце. „Нека се помолим в този час за хората, които живеят и страдат във Витлеем и в Светите земи. Нека се помолим там да настъпи мир. Да се помолим израелци и палестинци да могат да живеят в мира на единствения Бог и в свобода. Да се помолим и за съседните страни, за Ливан, Сирия и Ирак, за това християните в тези страни, където нашата вяра води своето начало, да могат да запазят своите домове, да могат християните и мюсюлманите заедно да градят своите страни в Божия мир”.
В края на проповедта си Папата се върна към темата за мястото на Бог в нашия живот. „Ние много рядко бързаме да вършим Божието дело. Днес Бог не влиза в числото на неотложните дела. Но Той е най-важната и единствена реалност. Затова тогава не сме обзети от любопитство да Го видим наблизо и да узнаем какво Той ни е казал? Нека се помолим любопитството и радостта на пастирите да обхване в този час и нас и с радост да тръгнем към Витлеем – към Господ, Който и днес отново идва при нас”.