Молитвена седмица за единство на християните (2)
ВТОРИ ДЕН
Да вървим със сломеното тяло на Христос
Библейски откъси
„Ще оживеят ли тия кости?“ (Йез 37, 1-14)
Биде върху мене ръката Господня, и Господ ме изведе чрез духа, тури ме всред полето, – а то беше пълно с кости, и проведе ме около тях, и ето имаше доста много кости по полето, и те бяха съвсем сухи. И каза ми: сине човешки! ще оживеят ли тия кости? Аз отговорих: Господи Боже! Ти знаеш това. И каза ми: изречи пророчество за тия кости и кажи им: „сухи кости! чуйте словото Господне!“ Тъй казва Господ Бог на тия кости: ето, Аз ще въведа във вас дух – и ще оживеете. Ще ви дам жили, ще направя да израсте на вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух, – и ще оживеете и ще познаете, че Аз съм Господ. Аз изрекох това пророчество, както ми бе заповядано, и когато пророчествувах, произлезе шум, и ето – движение, и почнаха да се сближават костите, кост до своя кост. И видях: ето, жили имаше на тях, и плът израсте, кожа ги покри отгоре, но дух нямаше в тях. Тогава Той ми каза: изречи пророчество за духа, изречи пророчество, сине човешки, и кажи на духа: тъй казва Господ Бог; дойди от четирите ветрове, душе, и духни върху тия убити, и те ще оживеят. И аз изрекох това пророчество, както Той ми заповяда, и влезе в тях дух, – и те оживяха и се изправиха на нозете си – твърде, твърде голямо опълчение. И Той ми каза: сине човешки! тия кости са целият дом Израилев. Ето, те казват: „изсъхнаха нашите кости, и загина нашата надежда: ние сме от корен изтръгнати“. Затова изречи пророчество и кажи им: тъй казва Господ Бог: ето, Аз ще отворя гробовете ви и ще ви изведа, народе Мой, из гробовете ви и ще ви въведа в земята Израилева. И ще познаете, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа, народе Мой, из гробовете ви; ще вложа във вас Моя Дух, и ще оживеете; ще ви настаня във вашата земя – и ще познаете, че Аз, Господ, казах това и извърших, казва Господ. И биде към мене слово Господне: а ти, сине човешки, вземи един жезъл и напиши на него: „на Иуда и на синовете Израилеви, негови съюзници“, и пак вземи един жезъл и напиши на него: „на Иосифа“; това е жезълът на Ефрема и на целия Израилев дом, негов съюзник. И съедини ги у себе си един с друг в един жезъл, та в ръката ти да бъдат едно.
Божият слуга, подигран и охулен, вика към Бога (Пс 21/22, 1-8)
Боже мой, Боже мой! Чуй ме;
защо си ме оставил?
Далеч са от спасението ми думите на моя вик.
Боже мой, викам денем –
и Ти не чуваш, и нощем –
и няма за мене мира.
Но Ти, Светий, живееш
посред славословията на Израиля.
На Тебе се уповаваха отците ни;
уповаваха се, и Ти ги избавяше;
към Тебе викаха, и биваха спасявани;
на Тебе се уповаваха, и се не посрамяха.
Аз пък съм червей, а не човек,
гавра за човеците и презрение у народа.
Всички, които ме виждат, ругаят ме; клатейки глава.
Призив да отидем на среща с Исус „отвън стана“ (Евр 13, 12-16)
Затова и Исус, за да освети човеците с кръвта Си, пострада вън от градските порти. И тъй, нека излизаме при Него отвън стана, носейки поруганието Му; защото тук нямаме постоянен град, но бъдещия търсим. Прочее, нека чрез Него непрестанно принасяме Богу хвалебна жертва, сиреч, плода на устните, които прославят името Му. А благотворителността и щедростта не забравяйте, защото такива жертви са благоугодни Богу.
Исус преломи хляба, давайки Себе Си преди страданието (Лк 22, 14-23)
И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него, и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам, понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие. И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си, защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие. И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен. Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива. Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата; прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава. И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това.
Размишление
Да ходим смирено с Бог означава да чуваме Неговия призив да излезем от местата на нашия личен комфорт и да придружим другите, по-особено онези, които страдат.
„Изсъхнаха нашите кости и загина нашата надежда: ние сме от корен изтръгнати“ (Йез 37, 11). В думите на пророк Йезекиил ние разпознаваме начина на живот, който води днес по-голямата част от хората по света. в Индия това са „сломените хора“ от общностите „далит“, чийто живот ни говори по поразителен начин за техните страдания, страдания, които споделя разпънатият Исус. Ведно с поруганите хора от различни времена и страни Исус вика към Отца: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?“.
Християните са призовани да извървят пътя на кръста. Посланието до евреите ни обяснява не само спасителното дело на страдащия и поруган Исус, но говори също и за необходимостта апостолите да излязат „извън стана“, за да застанат до Него. Когато ние срещаме отритнати и когато разпознаваме в тяхното страдание Този, Който бе разпънат, ние не можем да имаме колебания: да живеем в Христос значи да бъдем солидарни с тези, които са отхвърлени и чиито страдания Той споделя.
Тялото Христово, сломено на кръста, беше „сломено за вас“. Разказът за тайната вечеря предварва този на страданието и смъртта на Христос: откакто я отслужваме, сломеното тяло на Христос е Неговото прославено и възкръснало тяло. Неговото тяло е преломено, за да можем да вземем участие в Неговия живот и чрез Него да бъдем едно само тяло.
За нас, християните, в похода към единството Евхаристията често ни се открива като място, където проблемът на нашето разделение става болезнено явен, понеже за момента не можем пълно да споделяме заедно това тайнство – така, както би трябвало да бъде. Това положение ни приканва да обновим нашите усилия, за да достигнем до едно по-голямо общение.
Четивата за днешния ден ни предлагат и друга насока за размишление. Да вървим със сломеното тяло на Христос – това е да открием как да живеем заедно евхаристично. Да споделяме наши хляб с гладните, да разрушим стените на бедността и на неравенството – и това са „евхаристични действия“, чрез които християните са призвани да обединят своите усилия. Папа Бенедикт ХVІ схваща точно по подобен начин Евхаристията в Църквата: не става дума единствено да се вярва и да се отслужва това тайнство, а също да бъде живяно (Sacramentum Caritatis). В съзвучи с православната концепция за „Литургия след литургията“ се признава, че „няма нищо истинско човешко“, в което да не намери форма и да не бъде живяна в пълнота Евхаристията (SC 71).
Молитва
Боже на състраданието, Твоят Син умря на кръста, та чрез Неговото сломено тяло нашите разделения да могат да бъдат премахнати. Въпреки това ние Го разпънахме един, че и повече пъти с нашите разделения, измисляйки системи и действия, които възпират Твоята любов и минират Твоята справедливост към онези, които са изключени от даровете на Твоето творение. Изпрати ни Твоя Дух, за да ни донесе Твоя живителен полъх и изцерение в нашите разделения, та да можем да отдадем заедно свидетелство за справедливостта и любовта на Христос. Върви с нас до деня, в който ще можем да споделим единия хляб и едната чаша на една-единствена трапеза. Ти, Който си Бог на живота, води ни в справедливостта и мира. Амин!
Източник: в. „Истина-Veritas“
Източник на библейските текстове: Синодално издание на Библията
Новини: Актуално












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар