Молитвена седмица за единство на християните (3)
ТРЕТИ ДЕН
Да вървим към свободата
Библейски откъси
Еврейските акушерки (баби) пазят Божия закон, а не заповедта на фараона (Изх 1, 15-22)
Египетският цар заповяда на бабите, които бабуваха на еврейки и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа, и им рече: кога бабувате на еврейки, гледайте при раждането: ако е момче, убивайте го, ако е момиче, нека живее. Но бабите се бояха от Бога и не правеха тъй, както им поръчваше египетският цар, и оставяха момчетата живи. Тогава египетският цар повика бабите и им рече: защо тъй правите, че оставяте момчетата живи? Бабите отговориха на фараона: еврейските жени не са като египетските: те са здрави, и преди още да отиде бабата при тях, раждат. Поради това Бог даваше добро на бабите, а народът се множеше и твърде се усилваше. И понеже бабите се бояха от Бога, Той правеше да преуспяват домовете им. Тогава фараонът заповяда на целия си народ, като каза: всяко новородено у евреите момче хвърляйте в реката, а всяко момиче оставяйте живо.
Молитвата, казана с упование от този, който е открит пред Божия поглед (Пс 16/17, 1-6)
Чуй, Господи, правдата ми, послушай вика ми,
приеми молба от нелъжливи уста.
От Твоето лице да излезе съд за мене;
Твоите очи да погледнат правотата.
Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери;
устата ми не отстъпват от мислите ми.
В човешките дела, по думата на устата Ти,
аз се пазех от пътищата на притеснителя.
Утвърди крачките ми по Твоите пътища,
да се не поклатят стъпките ми.
Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже;
приклони ухото Си към мене, чуй моите думи.
Славната свобода в Христос на синовете Божии (2 Кор 3, 17-18)
А Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода. А ние всички с открито лице, като в огледало, гледайки славата Господня, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа Господен.
Разговорът на Исус със самарянката я насочва към един по-освободен живот (Ив 4, 4-26)
А трябваше да мине Той през Самария. И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф. Там беше Якововият извор. Уморен прочее от път, Исус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Исус й казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки юдеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? Защото юдеите нямат сношение със самаряните. Исус й отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива. Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от отца ни Яков, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му? Исус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен. Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя. Исус й казва: иди повикай мъжа си и дойди тука. Отговори жената и рече: нямам мъж. Исус й казва: добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза. Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. Исус й казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Йерусалим ще се поклоните на Отца. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от юдеите. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести. Исус й казва: Аз съм, Който говоря с тебе.
Размишление
Да вървиш смирено с Бог е винаги ходене към получаване на свободата, която Той дава на всички народи. В този дух ние Го честваме. Ние честваме тайната на тази борба за свобода, която намираме дори там, където потисничеството, предразсъдъците и бедността представляват тежък товар. Ясният отказ да се приемат нечовешки заповеди и изисквания – като тези, които фараонът даде на акушерките от поробения еврейски народ – може да изглежда дребно деяние. Но често срещаме този вид действие в полза на свободата в различни общества. Това решително крачене към по-пълноценен живот показва евангелския дар на надеждата за всички народи, който се проявява по разнообразни начини в различните видове неравенство, които съществуват в света.
Срещата на Исус със самарянката при кладенеца ни показва постепенното преминаване от несправедливата дискриминация и предразсъдъците към свобода. Тази жена се чуди на първо място на предразсъдъците, с които се сблъсква, и се опитва да облекчи бремето на живота си. Тези притеснения са отправна точка на разговора й с Исус. Той самият започва разговора с нея, тръгвайки от собствената си нужда от конкретна помощ – жаден е, и понеже и двамата си задават въпроси относно социалните предразсъдъци, които правят тази помощ да изглежда проблематична. Постепенно пътят към един по-свободен живот се разкрива пред очите на жената – според светлината, която хвърлят думите на Исус върху сложната реалност на живота й. Накрая тези лични прозрения насочват разговора към точка, която надхвърля това, което разделя тези две групи: мястото, където трябва да се покланят. А именно: „Да се покланят с дух и истина“ – това е, което се изисква. Само така ще се научим да бъдем освободени от всичко, което ни пречи да живеем заедно, да имаме живот в изобилие.
Да сме призовани към по-голяма свобода в Христос значи да сме призовани към по-дълбоко общение. Нещата, които ни разделят – било като християни в търсене на единството, било като хора, разделени от несправедливи традиции и неравенство, ни държат като затворници и скрити едни от други. Свободата ни в Христос се характеризира с този нов живот в Духа, който – обратното – ни дава възможност да гледаме заедно славата на Бог с „непокрити лица“. В тази славна светлина се научаваме да се виждаме по-истински, докато растем в уподобяването с Исус към пълното християнско единство.
Молитва
О, Боже освободителю, благодарим Ти за силата и вярата – подхранвани от надеждата на всички, които се борят за достойнството и пълнотата на живота. Ние знаем, че Ти вдигаш падналите и развързваш вързаните. Твоят Син Исус крачи с нас, за да ни покаже пътя към истинската свобода. Нека се научим да ценим това, което ни е дадено, и да бъдем укрепени, за да преодолеем всичко, което вътре в нас ни поробва. Изпрати ни Твоя Дух, та истината да ни направи свободни и обединявайки нашите гласове, да можем да обявим любовта Ти към света. Боже на живота, ответи ни до справедливостта и мира. Амин!
Източник: в. „Истина-Veritas“
Източник на библейските текстове: Синодално издание на Библията
Новини: Актуално












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар