Човешките чувства не са чужди на Исус
Публикуваме кратък коментар върху евангелския откъс,
предвиден от Литургията за днешното възпоменание на Св. Агата
Човешките чувства са променливи и противоречиви. Понякога те ни пречат да растем в светостта и послушанието към Господ, а понякога откриват прекия път към Сърцето на Бог.
Когато Исус си пробивал път сред притискащата Го тълпа народ, Той почувствал, «че излезе от Него сила» (Мк 5, 30), и започнал да търси този, който се бил докоснал до Неговата одежда. Това се оказала жена, страдала от много години от кръвотечение, която видяла в Исус последната си надежда за излекуване. Тя не само се осмелила да се докосне до Христос, но и да си признае стореното: «Жената пък в страх и трепет, като знаеше какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина» (Мк 5, 33). И Господ я оправдал и благословил (срв. Мк 5, 34).
Всеки от нас в течение на деня изпитва най-различни емоции, които по един или друг начин влияят на нашите решения и постъпки. Не е страшно, че измитваме страх, горест и разочарование, гняв и раздразнение. По-лошото е, когато се оставим тези чувства да ни управляват. Например, ние разбираме, че трябва да казваме истината, но се боим от реакциите на околните. При това забравяме, че Господ ни е дал Светия Дух – незаменим Съветник, Помощник и Утешител.
Той е способен да ни укрепи и обърне към любящото Сърце на Отца. Именно от Светия Дух произтичат мира, състраданието, милосърдието и радостта – всичко онова, което освещава живота ни. Ние споменаваме самотните и болните и ходатайстваме за тях в нашата молитва. Забелязваме ближния, който се нуждае от помощ и внимание. В отговор на мъката на човека до нас ние търсим думи на утеха и ободряване. Радваме се на успеха на другите, вместо да чувстваме как сърцето ни се раздира от завист. Исус също е бил Човек, и на Него са му понятни нашите чувства и преживявания. Неко Му доверим всички свои емоции, за да ни изцери и да ги преобрази със Своята любов.
«Господи Исусе Христе, Ти дойде в този свят, за да преобразиш моята човешка природа и да изпълниш моята немощ с Твоята сила. Отдавам Ти своите мисли, чувства и грижи. Изпълни ме с мир, мъдрост и любов, за да ги споделя с всеки, който срещна по пътя си».
Превод: www.catholic-news.bg
Новини: Коментари












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар