Catholic-news

Кардинал Майснер към свещениците: Кризата в Тайнството Изповед – корен на злините в Църквата

9 юни, 15:50
„Изчезването на Тайнството Покаяние е коренът на многото злини в живота на Църквата и в живота на свещеника”. Това каза архиепископът на Кьолн кардинал Йоахим Майснер по време на днешното си размишление в римската базилика „Св. Павел извън стените”, в рамките на програмата от Световната среща на свещениците, която се провежда тези дни в Рим. „Една от най-трагичните загуби, която нашата Църква претърпя през втората половина на ХХ в., е загубата на Светия Дух в Тайнството Покаяние” – добави кардиналът, и продължи: „От момента, в който свещеникът вече не е изповедник, той става социално-религиозен работник”. „Когато свещеникът се отдалечава от изповедалнята, влиза в една тежка криза на идентичността” – бе тезата, около която лекторът продължи по-нататък разсъждението си по въпроса за отдалечаването от Тайнството Покаяние. Кардиналът определи последното като „една от основните причини за многобройните кризи, в които свещенството изпадна през последните петдесет години”. „Един свещеник, който не застава често било от едната, било от другата страна на изповедалнята, страда от трайни увреждания на душата си и на своята мисия” – каза още архиепископът на Кьолн.
Кардинал Майснер припомни, че „само Бог може да прощава греховете”, ето защо „Тайнството Изповед е източник за постоянно обновление и съживяване на нашето свещеническо съществуване”. Той допълни, че „духовната зрялост на един кандидат за свещеник, нужна за да получи свещеническо ръкополагане, става видна от това дали той редовно (ако става дума за честотата – поне един път месечно) пристъпва към Тайнството Покаяние”. „Т. нар. криза на Тайнството Изповед – обясни архиепископът на Кьолн – не се дължи само на факта, че хората не идват вече да се изповядват, но и на това, че ние, свещениците, сме все по-рядко в изповедалнята. Една изповедалня, в която присъства свещеникът, в една празна църква, е най-трогателният символ на търпението на Бог, Който очаква. Такъв е Бог. Чака ни цял живот”. Обратно, „ако до голяма степен липсва тази съществена среда на свещеническото служение, тогава ние, свещениците, просто се оказваме в една функционално мислене или на едно техническо-пасторално ниво. Нашето битие, от едната или другата страна изповедялната, ни дава възможност, посредством нашето свидетелство, да позволим на Христос да стане осезаем за хората”. „Хората – заключи кардинал Майснер – изпитват една дълбока носталгия за свещеници, в които в дълбочина да срещнат Христос”.