Отзвук от последната среща на Папа Бенедикт ХVІ с римските свещеници: „Господ ще победи!“

15 февруари 2013, 20:16

В утрото на 14 февруари 2013 г. Папа Бенедикт ХVІ се срещна за последен път със свещениците от своя Римски диоцез, стекли се в аула „Павел VІ”, начело с кардинал-викария на Рим Агостино Валини. Две седмици преди края на понтификата Светият Отец посвети обширните си размишления на личните си преживявания от времената на Втория Ватикански събор. По традиция срещата на Папата със свещениците от Римския диоцез се провежда в деня след Пепеляна сряда, но тази година това събитие е особено вълнуващо в светлината на предстоящото оттегляне на Бенедикт ХVІ от папския престол.

С продължителни аплодисменти римските свещеници приветстваха Папа Бенедикт ХVІ на тази последна аудиенция със своя епископ. Атмосферата на срещата обобщи в своята реч кардинал Агостино Валини, който каза, че диоцезът на Рим винаги ще бъде благодарен на Светия Отец за неговия пример и разбиране за свещеническия живот.
В началото на своето изказване Папа Бенедикт ХVІ изрази искрена радост от това как изглежда Римската Църква – една жива Църква, както и нейното духовенство, което е католическо, универсално, съхраняващо при това своята силна идентичност. След това развълнуваният Папа разказа на свещениците своите планове след като приключи Петровото служение: „Макар сега да се оттеглям, в молитвата си винаги ще бъда заедно с вас. Сигурен съм, че и вие ще бъдете с мен, въпреки че аз ще бъда скрит за света”.
По-нататък Бенедикт ХVІ сподели някои свои спомени от Втория Ватикански събор, като започна разказа си със своята работа като млад професор и помощник на кьолнския кардинал Фрингс – едно от главните действащи лица от времената на Събора. Папата си спомни за чувствата и надеждите, свързани със Събора през 60-те години: „Ние тръгнахме към Събора не просто с радост, но и с ентусиазъм. Възлагахме на него невероятни надежди, че всичко ще се обнови, че наистина ще настъпи нова Петдесетница, нова ера в Църквата”. „Всичи се надяваха – каза Папата, – че Църквата отново ще бъде силата на утрешния ден и силата на днешния ден”, че отново ще бъде намерено единство между Църквата и най-добрите световни сили в името на бъдещето на човечеството и реалния напредък. Ние „бяхме изпълнени с надежда, ентусиазъм и желание”, че всичко това ще се сбъдне – сподели Светият Отец.
Папата подчерта духа на Вселенската Църква, който е позволил на съборните отци да преодолеят някои първоначални трудности в организацията на работата. Припомни, че особено активни по време на Събора са били френските и немските епископи, които са имали много общи интереси – от реформата в литургията до еклесиологията, от Божието Слово до икуменизма. „Сега, от разстоянието на многото години, намирам за удачна идеята да се започне именно с литургията: по този начин бе изразено първенството на Бог, първенството на поклонението. Това бе наистина дело на Божественото Провидение” – сподели Римският епископ.
По-нататък в словото си, което бе импровизирано, Светият Отец продължи размишлението си с пасхалната тайна като „център на християнското съществуване, и следователно – на християнския живот”, изразена в пасхалния литургичен период и в неделния ден. „В този смисъл, достойно за съжаление е това, че сега неделята започна да се смята за край на седмицата, а тя всъщност е първият ден – началото. Ние трябва да помним и да осъзнаем, че това е началото, началото на Творението, на създаването на Църквата, на срещата с Твореца и с Възкръсналия Христос”.
След това Папата посвети част от размишлението си на важността, която Съборът е придал на подбора и разбираемостта на литургичните текстове, както и на активното литургично участие. „За съжаление тези принципи бяха разбрани лошо” – отбеляза Светият Отец. „Вразумяването не означава тривиалност – великите литургични текстове изискват постоянната ангажираност на християнина, за да навлиза все по-дълбоко в тайната, и така да може да израства и да се приближава до разбирането”. Това, че текстът „е написан на роден език все още не означава, че е разбран”.
Развивайки темата за църковността, Бенедикт ХVІ заяви: „Вторият Ватикански събор показа, че Църквата е не толкова структурна организация, а по-скоро цял организъм, жива реалност, която навлиза в дълбините на душата и човекът се превръща в конструктивен елемент на Църквата като такава”. В същото време, Папата смята за неприемливо това, когато група хора „се обявяват за Църква”. „Изразът „ние сме Църквата” призовава към включване на човека в широкото понятие „ние, вярващите от всички места и времена”. По такъв начин Съборът ни учи, че влизайки в общение с Христос, „ние наистина ставаме Божи народ”.
Папа Бенедикт ХVІ припомни и дискусиите по въпросите за колегиалността и се спря на въпросите за икуменизма и междурелигиозния диалог, които бяха разгледани от Събора, по-конкретно в документа Nostra Aetate. Папата изтъкна, че още много предстои да се прави, за да се стигне до „неговия прочит в истинския дух на Събора”.
Заключителната част от своята реч Светият Отец посвети на ролята на медиите. „Това бе Събор на Отците, истински Събор, но също така бе и Събор на масмедиите”, които предложиха своята интерпретация, но в духа на политическата борба, а не на вярата и не на литургията – като акт на вярата. „През тази Година на вярата трябва да работим за реализацията на истинския дух на Събора и за обновлението на Църквата, със силата на Светия Дух” – призова Папата.
В края на задълбоченото си изказване за Втория Ватикански събор дълбоко развълнуваният Бенедикт ХVІ за последен път приветства своите свещеници с думите: „Да се надяваме, че Господ ще ни помага. Като оставаме заедно в молитвата, аз винаги ще бъда с вас, и ние заедно ще вървим с Господа в увереността, че Господ ще победи. Благодаря”.

Новини: Ватикана

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар