Catholic-news

Habemus Papam – дългоочаквани думи, с които приключва един кратък период на неопределеност в живота на Църквата; думи, носещи радост, независимо от това кой ще излезе на балкона на базиликата „Св. Петър” в белите одежди на нов Римски Папа.
И с това е свързана първата ми радост: имаме си Папа. Папата – това е тайна на Църквата. Надявам се, че радостта на хилядите хора на площад „Св. Петър” в пряк ефир от различни телевизионни канали, ще напомня на света за тази тайна. Когато коментарите на колегите се свеждат до това, че една съвкупност от високопоставени йерарси по демократичен път избира топ-мениджър на най-голямата в света обществена корпорация в условията на остра конкурентна борба между либерали и консерватори, италианци и чужденци, европейци и неевропейци, – на мен ми се иска да намеря адекватни думи, за да напомня за тази тайна, за това, че в Сикстинската капела Папата го избират не само кардиналите, че там присъства и активно действа още един Субект… Но тук моят светски речник се изчерпва, а да преведеш на разговорен език плаката с библейското „Духът духа където иска” става все по-трудно…
Втората радост – името, което новият понтифик избра за своето служение – Франциск. Сред понтифиците, при двадесет и трима Йоановци, шестнадесет Григориевци и Бенедиктовци, няма нито един Андрей, Лука, Йосиф, Яков (за Петър разговорът е отделен, апокалиптичен). Но и нито един Франциск. В това име – името на основателя на бедняшки и мисионерски монашески орден, аз чувствам свеж вятър за завръщането на Църквата към нейната мисия да проповядва Евангелието; предвкусвам радостни промени. Насоченият към Св. Франциск призив на Христос „иди и укрепи Моята Църквата” е насочен и към новия понтифик – надявам се, че и това е едно от нещата, обусловили избора на име. Когато един йезуит избира за папското си служение името на основателя на друг монашески орден – това, само по себе си, е свидетелство за неговата откритост и мъдрост.
Третата радост е от самата личност на 266-ия Папа – архиепископа на Буенос Айрес Хорхе Марио Берголио. Той е на 76 г. и този факт изнася извън скобите атлетичната песен за младия и енергичен администратор, който с твърда ръка ще управлява Църквата. Той не е от ватиканската дипломация – и с това се опровергава спекулацията за „дипломатически реванш”, който уж все се случва във Ватикана. Той е италианец – не само по произход, но подновяването на традицията на италианските Папи се отлага за неопределено време. Той е монах – и това обещава възраждане на молитвения живот в Църквата, традицията на жертвена служба за ближния и непрекъснато проповядване на християнството. Той е от Латинска Америка, континент, където християнството се развива и е ценностна сърцевина на обществото, което все по-трудно може да се каже за Европа.
Четвъртата радост е още по-субективна от предишните три. Казват, че първото впечатление за човека е най-важно за последващото му възприемане. Никога по-рано – нито като член на Папския съвет по делата на миряните, нито по време на асамблеите на Синода на епископите, не съм се срещал с кардинал Берголио. Но със своето първо появяване на балкона на базиликата „Св. Петър” Франциск създаде у мен незаличимо впечатление.
Първите думи на новия Папа съдържаха в себе си простота („Добър вечер!” вместо официалното Laudaetur Iesus Christus), самоирония и чувство за хумор („братята-кардинали ме извикаха от другия край на света”) и дълбока признателност към предшественика му (призива за съвместна молитва за здравето на Бенедикт ХVІ).
Гледах го в телевизора, а той от телевизора ме помоли да се помоля на Бог за благословия за неговото по-нататъшно служение. Преди да благослови мен, Франциск поиска аз да му помогна да получи Божието благословение за трудната служба на предстоятел на Католическата Църква. И аз, заедно с хилядите на площад „Св. Петър” и милионите пред телевизорите, с радост се помолих. Този жест на новия Папа завоюва сърцето ми.
За много години, Ваше Светейшество!

Виктор Хрул
Превод: www.catholic-news.bg