Catholic-news

Както www.catholic-news.bg съобщи, по време на първата си литургия в Сикстинската капела заедно с кардиналите-електори от конклава, Папа Франциск произнесе и първата си проповед. Публикуваме пълния й превод:

„В тези три четива виждам нещо общо: това е движението. В първото четиво – движението по пътя; във второто четиво – движението в изграждането на Църквата; в третото, Евангелието – движението в изповядването. Да вървим, да градим, да изповядваме.
Да вървим. „О, доме Яковов, дойдете и ще ходим в Господнята светлина” (Ис 2, 5). Това е първото нещо, което Бог каза на Авраам: ходи в Моето присъствие и бъди безупречен. Да вървим: нашият живот е едно вървене и когато се спрем, нещо не е наред. Нека ходим винаги в присъствието на Господ, в светлината Господня, опитвайки се да живеем с онази безупречност, която Бог искаше от Авраам, в неговото обещание.
Да градим. Да градим Църквата. Говори се за камъни: камъните имат здравина; само че живи камъни, камъни, скрепени от Светия Дух. Да градим Църквата, Годеницата Христова, върху онзи крайъгълен камък, който е самият Господ. Ето го това друго движение в нашия живот: да градим.
Третото, да изповядваме. Ние можем да ходим колкото си искаме, можем да градим много неща, но ако не изповядваме Исус Христос, няма да се получи. Ще се станем една помощна неправителствена организация, но не и Църквата, Годеницата Христова. Когато не се върви, се спира. Когато не се гради върху камъните, какво се случва? Става това, което се случва на децата на плажа, когато правят пясъчни замъци, всичко се издига, но без здравина. Когато не се изповядва Исус Христос, ми идва на ум фразата на Леон Блоа: „Който не се моли на Господ, се моли на дявола”. Когато не се изповядва Исус Христос, се изповядва светското на дявола, светското на злия дух.
Да вървим, да градим-строим, да изповядваме. Но това не е толкова лесно, защото в ходенето, в изграждането, в изповядването понякога има сътресения, има движения, които не са точно движения по пътя – това са движения, които ни връщат назад.
Това Евангелие продължава с една особена ситуация. Същият този Петър, който изповяда Исус Христос, му казва: Ти си Христос, Синът на живия Бог. Аз ще те следвам, но да не говорим за Кръста. Това няма нищо общо. Ще те следвам с други възможности, без Кръста. Когато вървим без Кръста, когато градим без Кръста и когато изповядваме един Христос без Кръста, ние не сме ученици на Господ – ние сме светски; епископи сме, свещеници, кардинали, папи, но не и ученици на Господ.
Бих искал след тези благодатни дни всички да имаме смелостта, именно смелостта, да ходим в присъствието на Господ, с Кръста на Господ; да градим Църквата върху кръвта на Господ, който е закован на Кръста; и да изповядваме единствената слава: Христос Разпънатия. И тогава Църквата ще върви напред.
Пожелавам на всички нас Светият Дух, посредством молитвата на Божията Майка, наша Майка, да ни даде тази благодат – да вървим, да градим и да изповядваме Исус Христос Разпънатия. Така да бъде“.

Източник: www.vatican.va