Catholic-news

Както www.catholic-news.bg съобщи в по-ранна информация, във вчерашната първа неделя на Хорхе Берголио като Папа, той посети ватиканската енория „Св. Анна“. Публикуваме превод на пълния текст на проповедта на Папа Франциск и на обръщението му към енориашите в края на литургия:

Хубаво е това: първо, Исус сам на върха, молейки се. Молел се е сам (срв. Ив 8, 1). След това се върнал отново в Храма и целият народ идвал при Него (срв. ст. 2). Исус сред народа. И след това, накрая, го оставили сам с жената (срв. ст. 9). Само каква самота за Исус! Но една плодоносна самота – самотата на молитвата с Отец, самота, толкова хубава, че е истинското днешно послание на Църквата, самотата на Неговото милосърдие към тази жена.
Също така има някакво различие между хората. Целият този народ, който идва при него, а Той седящ, ги поучавал; народът, който искал да чуе думите на Исус, народ с отворено сърце, който се нуждаел от Божието Слово. Но имало и други, които не чували нищо, не можели да чуят; и тези са онези, които тръгнали срещу жената: „Виж, Учителю, тази жена е такава, тази жена е онакава… Трябва да направим това, което Мойсей ни е заповядал да правим с такива жени” (срв. ст. 4-5).
Мисля, че и ние сме като тези хора – от една страна, искаме да чуем Исус, но от друга, понякога, ни харесва да бием по другите, да ги осъждаме. А посланието на Исус е следното: милосърдието. Според мен, по мое скромно мнение, това е най-силното послание на Исус – милосърдието. Та Той Самият каза: не съм дошъл за праведните; праведните да се съдят сами. Ела, благословени Господи, щом ти можеш да го направиш, аз не мога! Но те вярват, че могат да го правят. „Дошъл съм за грешниците” (срв. Мк 2, 17).
Помислете за тази клюка, която тръгнала след призоваването на Матей: Но този върви с грешници! (срв. Мк 2, 16). А Той дойде за нас, когато признаем, че сме грешници. Но ако ние сме като онзи фарисеин пред олтара, който казваше: „Благодаря Ти, Господи, затова че не съм като другите хора, и не съм като онзи до вратата, като онзи митар” (срв. Лк 18, -11-12), то ние не познаваме сърцето на Господ, и никога няма да почувстваме радостта от това милосърдие! Не е лесно да се оставиш на Божието Милосърдие, защото това е една непонятна бездна. Трябва обаче да го направим! „О, отче, ако ти познаваше моя живот, нямаше да говориш така”. „Защо? Какво си направил?”. О, направил съм много неща!”. „По-добре! Върви при Исус: на Него ще му хареса да Му разкажеш тези неща!”. Той ще забрави, Той има способността да забравя, най-вече. Той забравя, целува те, прегръща те и ти казва само: „Аз не те осъждам; върви си и не греши повече” (Ив 8, 11). Той ти дава само този съвет. След месец сме в същото положение… Ще се върнем при Господ. Господ никога не се уморява да прощава – никога! Ние сме тези, които се уморяваме да Му искаме прошка. И да молим за благодатта да не се уморяваме да искаме прошка, защото Той никога не се уморявам да прощава. Нека искаме тази благодат.

В края на евхаристичното честване, енористът на ватиканската енория „Св. Анна” отец Бруно Силвестрини, OSA, и генералният викарий на Негово Светейшество за града-държава Ватикан кардинал Анджело Комастри, отправиха своите приветствия към Папа Франциск. След това Светият Отец приключи литургията със следните думи:

Тук има едни хора, които не са енориаши – онези аржентински свещеници, единият е моят аусилиарен епископ, но днес ще бъдат енориаши. Но искам да ви запозная с един свещеник, който идва отдалече, който е дошъл, един свещеник, който от много време работи с деца от улицата, с наркомани. За тях той отвори училище, направи много, за да познаят Исус, и всички тези момчета и момичета от улицата днес работят в едно студио, имат способност да работят, вярват и обичат Исус. Моля те, Гонзало, ела да поздравиш хората: молете се за него. Той работи в Уругвай, основател е на Liceo Jubilar Juan Pablo II – той с това се занимава. Не знам как днес са стигнали тук: ще разбера! Благодаря. Молете се за него.

Превод: www.catholic-news.bg