Гербът на Папа Франциск
Щитът
До голяма степен Папа Франциск е решил да запази изгледа отпред, избран при неговото епископско ръкополагане, характеризиращ се с линейна простота.
Синият щит е увенчан със символите на папското достойнство – същите, като тези, пожелани от предишния Папа Бенедикт ХVІ (митра между ключове от злато и сребро, обвързани с червено въже). Отгоре стои емблемата на ордена, от който идва Папата – Обществото на Исус: светещо и палещо слънце с червени букви IHS (монограмата Исус Христос). Над буквата H е увенчана с кръст отгоре и три гвоздея отдолу.
В долната част на щита има здезда и нард. Според древната хералдическа традиция звездата символизира Дева Мария – Майка Христова и Майка на Църквата. Нардовият цвят пък символизира Св. Йосиф, покровител на Католическата Църква. С тези два символа Папа Франциск желае да изрази дълбоката си почит към Пресветата Дева и към Св. Йосиф.
Девизът Miserando atque eligendo
Папата ще запази архиепископския си девиз Miserando atque eligendo – цитат от проповед на Св. Беда Достопочтени (672-735), бенедиктински монах, автор на едни от най-големите църковни трудове по екзегетика, история и омилетика, сред които и „Църковна история на народа на англите”. Те са му донесли и славата на „баща на английската история”.
Изображението, избрано от Франциск, е взето от Проповед 21 (публикувана в Corpus Christianorum, Series Latina, CXXII), в която Св. Беда коментира текста от Евангелието от Матей 9, 9-13. Става дума за епизода с призоваването на апостол Матей, разглеждан като образец на оправданието и благодатта, дарена от Бог в изобилие там, където изобилствало от грях. Исус, „като видял Матей, седящ на митницата, увлечен от земни грижи, се смилил над него и неочаквано го призовал за апостол. И от митар Той го направил праведник, от бирник – Свой ученик. И така, с нарастването на благодатта в него, Христос го избрал от званието на редови ученик до званието на апостол, възлагайки му задача не само да проповядва, но и да напише Евангелие: Матей станал управник на небесни таланти”. Беда Достопочтени нееднократно цитира думите на апостол Павел за това, че Христос „дойде в света, за да спаси грешниците”, от който той смятал самия себе си за най-голям. Английският светец в течение на цялата тази великопостна проповед възвеличава Божието Милосърдие и „надеждата за спасение”, от които трябва да се хранят грешниците. И именно в този момент се появяват думите, влезли в епископския девиз на епископ Берголио, а от днес – и на Папа Франциск: „Исус видя човек, седящ на митницата, на име Матей, и му каза: върви след Мене” (Мт 9, 9). Той го видял не толкова с телесни очи, колкото с вътрешна доброта. Той видял митаря и „погледнал на него с милосърдна любов, вече предвиждайки неговото избиране” – тази фраза от проповедта на Беда достатъчно добре изразява яркия латински израз Miserando atque eligendo.
И още веднъж Св. Беда се спира върху обяснението на смисъла на фразата: „Това означава: „Не се стреми към земните неща, не търси ефимерната изгода, избягвай малките почести, с охота приемай цялото презрение на света заради небесната слава, бъзе полезен за всички, обичай оскърбленията и на никое от тях не си връщай, с търпение понасяй получените обиди, винаги търси славата на Твореца и никога – своята собствена. Да живееш всички тези и други подобни неща, означава да вървиш по стъпките на Христос”.
Тази програма на Папа Франциск ще остане запечатана в неговия герб.
Новини: Ватикана












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар