Catholic-news

Проповед на Папа Франциск по време
на Литургията „За начало на Петровото служение
на Епископа на Рим”
(19 март 2013 г., тържество на Св. Йосиф)

Скъпи братя и сестри!
Благодаря на Господ за това, че мога да служа тази Света Литургия за началото на Петровото служение в деня на тържеството на Св. Йосиф, съпруг на Дева Мария и покровител на Вселенската Църква. Това съвпадение е наситено със смисъл. Днес също така имен ден има моя многоуважаван предшественик – ние сме заедно с него в молитвата, пълната любов и признателност.
Сърдечно приветствам братята кардинали и епископи, свещениците, дяконите, монасите и монахините, и всички вярващи миряни. Благодаря за присъствието на представителите на другите Църкви и църковни общности, както и на представителите на еврейските и други религиозни общности. Сърдечно приветствам държавните и правителствените ръководители, официалните делегации от много страни по света и дипломатическия корпус.
Чухме от Евангелието, че „като стана от сън, Йосиф постъпи така, както му заповяда Ангел Господен, и прие жена си”. В тези думи всъщност се състои мисията, поверена от Бог на Йосиф, с други думи – да бъде пазител, custos. Пазител на кого? На Мария и на Исус. Но това покровителство след това се разпространява върху Църквата, както подчертаваше Блаженият Йоан-Павел ІІ: „Така, както той с любов се грижел за Мария и с радостно себеотдаване се посветил на възпитанието на Исус Христос, така той пази и закриля Неговото мистично тяло – Църквата, предобраз и модел на който е Пресветата Дева”.
Как Йосиф осъществява тази закрила? Със сдържаност, смирение, в безмълвие, но посредством постоянно присъствие и пълна вярност, дори когато не разбира. Започвайки с бракосъчетанието с Дева Мария, та чак до епизода с дванадесетгодишния Исус в Храма, той с грижа и с пълна любов ги съпътства във всеки момент. Той е заедно с Мария, своята съпруга, в спокойните и трудни моменти от живота, по време на пътуването до Витлеем за преброяването и вълнуващия, радостен момент на Рождеството; в драматичния момент на бягството в Египет и в мъчителното търсене на Сина в Храма; и след това – във всекидневния живот в дома в Назарет, в работилницата, където учил Исус на занаята.
Как Йосиф осъществява своето призвание да бъде пазител на Мария, на Исус, на Църквата? Чрез постоянно внимание към Бог, чрез откритост за Неговите знаци, чрез готовност за Неговите планове, а не за своите. Именно това Бог иска от Давид, както чухме в първото четиво: Бог не иска дом, построен от човека, а вярност към Неговото Слово, към Неговия замисъл. Сам Бог ще си построи дом, но от живи камъни, белязани от Неговия Дух. Йосиф е пазител, защото умее да слуша Бог, защото позволява да бъде воден от Неговата воля, и именно защото е още по-чувствителен към хората, които са му поверени, с реализъм умее да тълкува събитията, внимателен е към онова, което го заобикаля, умее да взема мъдри решения. В него, скъпи приятели, виждаме как трябва да отговаряме на Божието призвание: с готовност; но виждаме също кое е центърът на християнския живот – Христос! Нека пазим Христос в нашия живот, като пазим другите, като пазим творението.
Това призвание на пазител обаче се отнася не само до християните, то има предшестващи измерения и е едно човешко призвание, то касае всички. Да пазим цялото творение, красотата на творението, както се говори за това книгата Битие и както ни показа Св. Франциск от Асизи, това означава да уважаваме всяко Божие създание и заобикалящия свят, в който живеем. Това означава да защитаваме хората, да се грижим за всички, за всеки човек – с любов, особено за децата, за възрастните, за най-уязвимите, които често се намират в периферията на нашето сърце. Това означава да се грижим един за друг в семейството: съпрузите взаимно да се закрилят, и както родителите се грижат за децата, с времето децата да стават пазители на своите родители. Това означава искрено приятелство, т.е. да се закриляме един друг в доверието, уважението и доброто. В крайна сметка, всичко е поверено на грижата на човека и тази отговорност се отнася до всички нас. Бъдете пазители на Божиите дарове!
Но ако човек не изпълни тази отговорност, ако ние не се грижим за творението и ближните, тогава печели разрушението и сърцето пресъхва. Във всяка епоха от историята има такива „Ироди“, които кроят планове за смърт, унищожават и обезобразяват човешкото лице.
Бих искал да помоля от сърце всички, които носят отговорност в икономическата, политическата и социалната сфера, всички мъже и жени с добра воля: Нека бъдем „пазители“ на сътворението, на Божия план, залегнал в природата, пазители на другия, на околната среда; нека не допускаме знаците на разрушението и на смъртта да съпътстват този наш път! Но за да „опазваме“, трябва да внимаваме и за себе си! Да си спомним, че омразата, завистта и високомерието омърсяват живота! Следователно да пазим означава да бдим за чувствата си, за сърцата си, защото от там излизат нашите добри и лоши намерения: тези, които изграждат и тези, които разрушават! Не бива да се боим от добротата, нито пък от нежността!
И тук ще добавя още една последна забележка: Грижата, пастирството изискват доброта, изискват да се живее с нежност. В Евангелията Йозеф се появява като силен, смел, работлив мъж, но вътре в него се разкрива една голяма нежност, която не е добродетел на слабия, не, напротив: Тя показва сила на духа и способност за внимание, състрадание, истинска откритост за другия, за любов. Не бива да се боим от добротата, от нежността!
Днес заедно с празника на свети Йосиф празнуваме въвеждането в служение на новия епископ на Рим, Петровия наследник – служение, което включва и власт. Разбира се, Исус Христос е дал на Петър власт, но за каква власт става въпрос? Исусовият въпрос, зададен три пъти на Петър за любовта, е последван от трикратен призив: Паси моите агънца, паси моите овце. Да не забравяме никога, че истинската власт е служението и че и Папата, за да упражнява властта си, все повече трябва да навлиза в онова служение, което има блестящата си кулминация на кръста; че трябва да гледа към смиреното, конкретно, изпълнено с вяра служение на свети Йосиф и като него да разпери ръце, за да пази целия Божи народ и да приема с любов и нежност цялото човечество, особено най-бедните, най-слабите, най-малките, онези, които Матей описва при Страшния съд: гладуващите, жадните, странниците, голите, болните, затворниците (срвн. Мт 25, 31-46). Само този, който служи с любов, знае да пази!
Във второто четиво свети Павел говори за Авраам, който „без никакво основание за надежда, повярва с надежда“ (Рим 4, 18). Без никакво основание за надежда с надежда! И днес, предвид толкова многото маршрути със сиво небе, имаме нужда да виждаме светлината на надеждата, сами да даваме надежда. Да пазим сътворението, да пазим всеки мъж и всяка жена с поглед, изпълнен с нежност и любов, означава да носим топлината на надеждата! А за вярващия, за нас християните – както и за Авраам и за свети Йосиф – в надеждата, която носим, е хоризонтът на Бог, който ни се откри в Исус Христос;надеждата е основана на скалата, която е Бог.
Да бдим над Исус и Мария, над цялото сътворение, над всеки човек, особено над бедните, да бдим над нас самите: това е служение, което е призован да изпълнява епископът на Рим, но към което сме призвани и всички ние, за да дадем на звездата на надеждата да свети: Да бдим с любов над това, което Бог ни подари!
Моля за застъпничеството на Дева Мария, на свети Йосиф, на светите Петър и Павел, на свети Франциск, та Светият Дух да придружава моето служение, а на всички вас казвам: Молете се за мен! Амин.

Превод: www.catholic-news.bg