Catholic-news

Пълният текст на словото на Папа Франциск
към представителите на християнските Църкви и Общности и на нехристиянските религии
(20 март 2013 г., Апостолически дворец)

Скъпи братя и сестри,
Преди всичко благодаря за това, което каза моят брат Андрей (както Папата е Петър, така Вселенският патриарх е Андрей – бел. прев.). Благодаря, благодаря много!
За мен това е огромна радост – днешната среща с вас, делегати на Православните Църкви, на Източните Православни Църкви и на църковните общности на Запада. Благодаря ви, че пожелахте да вземете участие в богослужението, с което започна моето служение като Епископ на Рим и Приемник на Петър.
Вчера сутринта, по време на Светата Литургия, във вашите личности аз видях духовно присъстсващите общности, които вие представлявате. В тази проява на вяра ми се струва, че молитвата за единство между вярващите в Христос ще звучи още по-настойчиво и едновременно с това аз видях един своеобразен предобраз на неговото пълно осъществяване, което зависи от Божия замисъл и нашето чистосърдечно сътрудничество.
Започвам апостолското си служение в година, която моят многопочитан предшественик с наистина вдъхновено прозрение обяви за Година на вярата в Католическата Църква. С тази инициатива, която аз желая да продължа и която, надявам се, ще стане стимул за всички по пътя на вярата, той пожела да отбележи 50-та годишнина от началото на Втория Ватикански Събор, предлагайки едно своеобразно поклонничество към това, което е главното за всеки християнин: към лични и преобразяващи отношения с Исус Христос, Божия Син, умрял и възкръснал за нашето спасение. Именно в желанието за известяване на това непреходно съкровище се състои и същността на съборното послание.
Заедно с вас, аз не мога да забравя какво значение имаше този Събор за икуменизма. Приятно ми е да припомня думите, които Бл. Йоан ХХІІІ, петдесет години от чиято смърт скоро ще отбележим, произнесе в своята паметна реч за откриването на Събора: „Католическата Църква разпознава за свой дълг активно да съдейства за това да се изпълни великата тайна на това единство, за което Исус Христос толкова молеше Небесния Отец в навечерието на Своята жертва; тя се наслаждава на сладостен мир, знаейки, че е дълбоко съединена с Христос в тези молитви” (AAS 54 [1962], 793). Така казваше Папа Йоан.
Да, скъпи братя и сестри в Христос, нека всички се чувстваме дълбоко съединени с молитвата на нашия Спасител по време на Тайната вечеря, с Неговата молба Ut unum sint – да бъдат всички едно. Нека помолим Милосърдния Отец да ни даде да живеем с пълнота тази вяра, която сме получили в дар в деня на нашето Кръщение, и ни направи способни свободно, радостно и смело да свидетелстваме за нея. Това ще бъде и нашето най-добро служение на делото на единството между християните – служение на надежда за света, все още белязан от разединение, разпри и съперничество. Колкото повече сме верни на Неговата воля в мислите, думите и делата си, толкова по-реално и по същество ще вървим към единството.
От своя страна, бих искал да ви уверя в приемствеността с моите предшественици в твърдото желание да се върви напред по пътя на икуменическия диалог, и още сега благодаря на Папския съвет за насърчаване на единството между християните за помощта, която той ще продължава да оказва от мое име в това благородно дело. Моля ви, скъпи братя и сестри, де предадете моето сърдечно приветствие и уверение в мисълта ми в Господ Исус Христос Църквите и християнските Общности, които вие тук представлявате, и ви моля за милостинята специално да се молите за мен, за да мога да бъда Пастир по сърцето на Христос.
А сега се обръщам към вас, уважаеми представители на еврейския народ, с който ни свързва особена духовна връзка, доколкото, както утвърждава Вторият Ватикански Събор, „Христовата Църква признава, че начатъкът на нейната вяра и избор се тае, според спасителната Божия тайна, още у Патриарсите, Мойсей и Пророците” (Декларация Nostra aetate, 4). Благодаря за вашето присъствие и се надявам, че с помощта на Всевишния, ще можем плодотворно да работим в същия братския диалог, който бе пожелан от Събора (срв. пак там), и когато това наистина започна да се осъществява, то донесе много плодове, особено през последното десетилетие.
Също приветствам и сърдечно ви благодаря и на вас, скъпи приятели, принадлежащи към другите религиозни традиции, преди всичко мюсюлмани, които се покланяте на единния, жив и милосърден Бог и Го призовавате в молитвата, и на всички вас. Аз много държа на вашето присъствие: в него виждам осезаем знак за волята да израстваме във взаимното уважение и в сътрудничеството за общото благо на човечеството.
Католическата Църква осъзнава важността от укрепване на приятелството и уважението между мъжете и жените от различните религиозни традиции – бих искал да повторя именно това: укрепването на приятелството и уважението между мъжете и жените от различните религиозни традиции; за това свидетелства и изключително нужната и важна работа, която върши Папският съвет за насърчаване на междурелигиозния диалог. В същата степен, тя осъзнава отговорността, която всички ние носим по отношение на нашия свят, по отношение на цялото творение, което трябва да обичаме и пазим. И ние можем да направим много за най-бедните, най-слабите, най-страдащите, за да съдействаме за справедливостта и помирение, за да можем да изградим мира. Но преди всичко ние трябва да пазим жива в света жаждата за Абсолютното, да не позволяваме да вземе връх едноизмерното виждане за човешката личност, според което човек се свежда само до това да произвежда и консумира: това е една от най-опасните илюзии на нашето време.
Знаем до колко много насилие в съвременната история доведе опитът Бог и божественото да бъдат изтикани от живота на човечеството, и чувстваме напълно ценността на свидетелствата в нашето общество за изначалната отвореност към трансцендентното, присъщо за човешкото сърце. В това ние усещаме близостта също и на всички онези мъже и жени, които, дори и да не се смятат за привърженици на която и да е от религиозните традици, въпреки всичко, осъзнават в себе си търсенето на истината, доброто и красотата – тази истина, доброта и красота на Бога, – и които са наши ценни съюзници в делото за защита на човешкото достойнство, за изграждането на мирно съществуване между народите и за грижливо опазване на творението.
Скъпи приятели, още веднъж ви благодаря за вашето присъствие. Сърдечно и братски приветствам всички ви.

Превод: www.catholic-news.bg