Catholic-news

Интернет-страницата aleteia.org публикува с разрешение на архиепархия Буенос Айрес откъси от проповеди на кардинал Хорхе Марио Берголио, днес Папа Франциск, показващи отношението му към аборта, новата евангелизация, социалната справедливост и други въпроси. Някои от изказванията на Папата са взети от книгата „Бог и земята“, публикувана от вестник „Die Tagespost“.

Аборт

„Абортът никога не е решение. Трябва да слушаме внимателно, да подкрепяме и да разбираме, за да спасим два живота: да уважаваме най-малкото и беззащитно човешко същество, да предприемем мерки, които спасяват живота му, позволяват раждането му и които да са градивни, така че да помагат при неговото развитие.“ (16 септември 2012)

„Мнозина твърдят, че противопоставянето на абортите било само въпрос на религия. Нищо подобно! Бременната жена не носи в корема си четка за зъби или тумор. Науката доказва, че новото създание носи в себе си целия генетичен код. Това е впечатляващо. Тогава не се касае само за религиозен въпрос, а съвсем ясно и за въпрос на морала на научна основа, тъй като говорим за присъствието на човешко същество…“ (На въпроса на журналист за степента на отговорност на жената и на извършителите на аборта: „Не бих искал да говоря за отговорност… за мен тук има повече… Не искам да говоря за състрадание, без да го наричам съчувствие в библейския смисъл на думата… Вие сам знаете, какъв натиск създават специалисти, или неспециалисти, които работят със студенина и за пари… Тази студенина стои срещу проблемите на съвестта, на разкаянието, които много жени изпитват години след аборта… Този, който седи в изповедалнята чува драми, защото жените много добре знаят, че са убили дете.“ (2010 г.)

Евангелизация

„За нашата истина не е достатъчно да вярваме правилно, а пасторалните ни усилия са малки, ако са само рационални. Без радостта от красотата истината ще бъде студена, дори безпощадна и горда, което ни е познато от разговорите с много претоварени активисти. Изглежда, като че дъвчат пепел, а не се наслаждават на сладостта от
великолепието на Христовата истина, която осветява цялата действителност с нежна светлина.“ (22 април 2011)

Вяра и култура

„Който обожава Бог, получава от този опит задачата да упражнява справедливост към братята си. Тази справедливост е много креативна, тъй като открива нещата: образованието, социалният напредък, помощта и т.н. Йоан Павел ІІ каза едно смело изречение: Вяра, която не се превръща в култура не е истинска вяра. Днес имаме идолопоклоннически култури – консумизмът, хедонизмът и релативизмът го доказват.“

Хомо-бракове

„За нас е важна основата на естественото право, появяващо се в Библията. Тя говори за връзката между мъжа и жената. Хомосексуалисти е имало винаги. Но в нито един момент от историята на им е бил признаван същия статут като брака. В наше време за първи път се повдига правният проблем за равнопоставеност на еднополовата връзка с брака. Мисля, че това е обезценяване и антропологичен регрес. (…) Нашето отхвърляне на еднополовите връзки
няма религиозна, а антропологическа основа.

Криза

„Симптомите за загубата на свръхестественото са много, но най-ясният е може би този на `радостите по поръчка`: радостите от техника, обещаваща все по-добри уреди; радостите от икономика, която предлага на тези, които са част от системата почти неограничени възможности; радостите от некачествени религиозни оферти, изпълняващи всички потребности. Загубата на свръхестественото има есхатологично измерение; тя ни атакува индиректно, като блокира всяко твърдо решение; на тяхно място предлага онези малки радости, които обещават `острови` или `прекратяване на огъня` без надежда за прогрес в света като цяло. Човешката нагласа за пробив на тези радости и загубата на свръхестественото се състои в това да направим актуални нещата, които в крайна сметка имат значение и да се запитаме:`От добро към по-добро ли отиваме или от лошо към по-лошо? След това идва въпросът: Можем ли да отговорим на това? Имаме ли като християни думите и делата, които показват път на надежда за света? Или като учениците от Емаус и тези от горницата сме първите, които се нуждаят от помощ?“ (8 май 2011)

Релативизъм

„Онзи релативизъм, който под маската на уважение към различията позволява на всички да избягват конфликта, свързан с куража да се отстояват ценностите и принципите. Релативизмът е по странен начин абсолютен и тоталитарен. Никой не може да се отклонява от своя релативизъм. На практика това означава `мълчи` или `не се
бъркай`. (25 май 2012)

Основните въпроси за Църквата

„Има религиозни общности, които несъзнателно се излагат на риска да се превърнат в неправителствени организации. Не става въпрос да се прави това или онова, за да се помага на ближния. Как се молиш? Как помагаш на твоята общност да научи за Бог? Това са основните въпроси.“

Сексуални злоупотреби в Църквата

„Проблемът не е свързан с целибата. Ако някай свещеник е педофил, той е бил такъв и преди да стане свещеник. Случи ли се това, не бива да се гледа отстрани. В моята епархия това никога не се е ставало, но веднъж ми се обади един друг епископ и попита какво трябва да направи. Казах му, че трябва да му отнеме каноничните права, да не го допуска повече да изпълнява свещенството и да заведе съответния процес пред църковния трибунал (…) Няма смисъл да бъде преместван свещеникът. Защото той ще си вземе проблема в куфара.

Социални въпроси

„Постепенно свикнахме чрез медиите да слушаме и гледаме престъпленията на днешното общество, представяни с почти перверзна радост, свикнахме да ги виждаме навсякъде около нас, да ги усещаме в собстевната си плът. Драмата се разиграва на улиците, у съседите, в нашата къща и – защо не – дори и в сърцата ни. Живеем с една бруталност, която убива, която разваля семейства, която причинява войни и конфликти в много страни. Живеем със завист, омраза, клевети, секуларизъм в сърцата си. Страданието на невинните и миролюбивите не престава да ни удря плесница; пренебрежението към правата на най-слабите хора и народи не е толкова далеч от нас; господството на парите с демоничните му ефекти като дрога, корупция, търговия с хора – дори търговия с деца – свързано с материална и морална бедност днес са повсеместни. Унищожаването на честния труд, болезнените миграции, липсата на перспектива в бъдещето са също част от тази симфония. И нашите грешки и грехове като Църква са в тази картина.

Секуларизация на клира

„Най-лошото, което може да се случи в живота на един свещеник е да е от света…“

Превод: www.catholic-news.bg