Catholic-news

Вчера светът стана свидетел на нещо, което повечето медии определиха с термина „историческо“. Това определение обаче бледнее. Бледнее пред мощта на любовта, която ни показаха веселият и добродушен Папа Франциск и смиреният и кротък учител Бенедикт ХVІ. Публикуваме един хубав коментар на събитието, направен от журналисти от радио „Ватикана“, в превод на нашата редакция:

Снимките с историческата среща между Папа Франциск и почетния Папа Бенедикт ХVІ, състояла се вчера, 23 март, за миг обиколиха целия свят. Новият Папа и оттеглилият се Папа се помолиха заедно в атмосфера на дълбока човешка и духовна хармония, след което се състоя и съвместният им обяд. Около три часа местно време белият хеликоптер отново се извиси във въздуха, за да върне Папа Франциск във Ватикана.
Франциск прегръща Бенедикт. Историята на Църквата се обогати с образ, за който отсега и завинаги тя ще пази спомен. Видима форма на това, което преди 40 дни никой не е смеел и да си представи, придават кадрите, заснети от CTV – ватиканския телевизионен център. Те са толкова мощни със силата на въздействието и толкова вълнуващи, а също и така естествени, че дори най-прецизната режисура тук би била безсилна. Силната прегръдка между двамата Папи накара буквално целият свят да затаи дъх, за пръв път. Отец Федерико Ломбарди, който бе един от малкото привилегировани свидетели на срещата, я нарече „красива”. Това щеше да е просто едно прегръщане между двама стари приятели, ако не бе силното впечатление от техните дрехи, подобни една на друга, без да броим някои детайли, но абсолютно еднакви в оттенъка на белия цвят и вселенското значение на същия този цвят.
Франциск, който прегръща Бенедикт – това е образът на хилядолетието. Но също и рамката на този образ – всичко онова, на чийто фон това се случва: мястото, времето, заобикалящата обстановка – всичко това показва, че величието се състои не в събитието само по себе си, а в човечността на двамата главни герои, проявила се в техните душевни пориви и тактичност. И двамата сядат в автомобила – първият вдясно, вторият – отляво, и кадрите с изображението от хеликоптерната площадка се сменят с интериора на параклиса в апостолическия дворец. Тук се случва втората сцена на хилядолетието, от която отново, за втори път, дъхът ни спира. Папа Франциск влиза първи, след него върви Бенедикт ХVІ, опирайки се на бастун. Вместо да продължи към скамейката, стояща в центъра, Папа Франциск прави движение, за да продължи към задната скамейка. Бенедикт ХVІ вижда това, ускорява крачки и протяга ръка, за да удържи Папа Франциск и за да му покаже, че неговото място не е там отзад. Вместо това обаче неговият приемник сам го задържа, поканва го да застанат заедно един до друг, да се помолят заедно, един до друг. „Ние сме братя” – казва му той просто, и това с пълно право може да бъде наречено изявлението на хилядолетието. И може би дори в по-голяма степен от първата прегръдка точно тези кадри показват двама велики и смирени човеци, стоящи заедно на колене пред Бог, оживили по един нов начин вярата на съвременната Църква. Отец Ломбарди нарече този миг „момент на най-върховно и дълбоко общение”.
Третият момент – почти 45 минути частен разговор в библиотеката, скрит от очите на телевизионните камери, както и четвъртият – обядът, отделно от размяната на подаръци. Папа Франциск подари на Бенедикт ХVІ иконата „Богородица на Смирението”, защото, както той поясни, това наименование го е накарало да мисли за Бенедикт. И при тези думи Бенедикт ХVІ поривисто му подаде ръка, и малцина от виделите това не са усетили буцата в гърлото. Чувствата, предизвикани от тези последни кадри, трогват из дълбини душата. Никой няма да види тяхната прегръдка при тръгването, но светът видя как Папа Франциск прегръща Бенедикт ХVІ, и може да се каже – светът присъства като свидетел на един преход. Преход от един велик Папа, стълб на вярата и в същото време – учител с безкрайна кротост, към един Папа, който вече е и стълб на любовта, и който на Велики Четвъртък ще мие нозете на деца, чийто криле животът рано е прекършил. Вяра и любов. Надеждата, не само за Църквата, се състои в това, да вижда с каква сила те се намират в единство.

Източник: Радио „Ватикана“, руска секция
Превод: www.catholic-news.bg