Catholic-news

Публикуваме пълния текст на проповедта на Папа Франциск, която той произнесе на вчерашния празник Връбница на площад „Св. Петър“ пред около 250 хиляди поклонници:

1. Исус влиза в Йерусалим. Множество ученици Го придружава на празника, те постилат пред Него дрехите си, говорят за чудесата, който е извършил, издигат хвалебствен възглас: „Благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!” (Лк 19, 38).
Тълпа, празник, хвалебствие, благословия, мир: цялата атмосфера е изпълнена с радост. Исус събудил в сърцето толкова много надежди, най-вече сред смирения, прост, беден, отхвърлен народ, който в очите на света не означавал нищо. Той успял да разбере човешката нищета, показал милосърдния лик на Бога, понизил се, за да изцери тялото и душата.
Това е Исус. Това е Неговото сърце, което гледа всички нас, гледа нашите болести, нашите грехове. Велика е Исусовата любов. И така Той влиза в Йерусалим с тази любов и гледа всички нас. Прекрасна е тази сцена, изпълнена със светлина – светлината на любовта на Исус, светлината на Неговото сърце, на радост, на празник.
В началото на литургията ние повторихме същото. Махахме с палмови клонки; ние също посрещнахме Исус; ние също изразихме радостта си да Го придружаваме, да Го познаем като близък, присъстващ в нас и сред нас като приятел, като брат, както и като Цар, т.е. като ярък фар в нашия живот. Исус е Господ, но Той се понизи, за да върви с нас. Той е наш приятел, наш брат. Тук Той ни просвещава в пътя. И днес ние Го приехме. И това е първата дума, която бих искал да ви кажа: радост! Никога не бъдете тъжни: християнинът не може да бъде такъв! Никога не се оставяйте на унинието! Източникът на нашата радост далеч не е в придобиването на нещо, тя се ражда от това, че сме срещнали една Личност – Исус, Който е сред нас; тя се ражда от това, че знаем, че с Него ние никога не сме сами, дори в трудните минути, дори когато се сблъскваме с проблеми и препятствия, които се оказват непреодолими, а от тях има много! И в този момент идва врагът, дяволът, често под вид на ангел, и ни казва своите думи. Не го слушайте! Нека следваме Исус! Ние придружаваме Исус, вървим след Него, но преди всичко знаем, че Той ни придружава и ни отвежда на раменете Си: в това са нашата радост и надежда, които трябва да носим в нашия свят. Нека носим на всички радостта от вярата! И моля ви, не позволявайте да ви откраднат надеждата! Не позволявайте на никого да ви лиши от надежда – тази надежда, която ни дава Исус.
2. Втората дума: защо Исус влиза в Йерусалим, или по-добре – как Исус влиза в Йерусалим? Тълпата Го приветства с шумни възгласи като Цар. И Той не възразява, не я кара да замълчи (срв. Лк 19, 39-40). Но какъв тип Цар е Исус? Нека се вгледаме в Него: качил се на осле, без свити, без армии – символи на силата. Приветстват Го прости, смирени хора, които усещането, че виждат в Исус нещо повече; и това усещане е свързано с вярата, която им подсказва: „Това е Спасителят”. Исус влиза в Светия град, не за да приема почести, които се оказват на земните царе, на властимащите, на тези, които господаруват; Той влиза, за да приеме бичуването, побоя и оскърбленията, както пророкува Исайя в Първото четиво (срв. Ис 50, 6); Той влиза, за да приеме трънения венец, бича, пурпурния плащ: Неговата царственост ще стане предмет на осмиване; Той влиза, за да се качи на Голгота, носейки дървото. И ето я втората дума: Кръст. Исус влиза в Йерусалим, за да умре на Кръста. И именно в това сияе Неговото битие на Цар според Бог: Неговият царски престол е кръстното дърво! Мисля за това, което Бенедикт ХVІ казваше на кардиналите: „Вие сте князе, но князе на разпънат Цар”. Такъв е Исусовият престол. Защо Кръст? Защото Исус поема върху Себе Си злото, мръсотията, греха на света, също и нашия грях – на всички нас – и го умива, умива го със Своята кръв, с милосърдието и любовта на Бога. Нека се огледаме: колко много рани нанася злото на човечеството! Войни, насилие, икономически конфликти, които удрят по най-слабите, жажда за пари, които после никой не може да отнесе със себе си, трябва да ги остави. Моята баба ни казваше на нас, децата: плащеницата няма джобове. Любов към парите, власт, корупция, раздори, престъпления срещу човешкия живот и срещу творението! А също и всеки от нас знае това и признава – нашите лични грехове са отсъствието на любов и уважение по отношение на Бог, на ближния и на цялото творение. Исус на Кръста усеща цялото бреме на злото и със силата на Божията любов го побеждава, нанася му поражение със Своето възкресение. Това добро извърши Исус за всички нас на престола на Кръста. Кръстът Христов, приет с любов, води не до печал, а до радост – до радостта да бъдеш спасен и да направиш една мъничка част от това, което Той стори в деня на Своята смърт.
3. Днес на този площад има много млади хора: От 28 години Палмова неделя е ден на младежта! И ето, тук е третата дума: Младежи! Скъпи млади хора, видях ви в шествието, когато влизахте; представям си как празнувате в обкръжението на Исус, размахвайки палмовите клонки; представям си как викате името Му и изразявате радостта си да сте при Него! Вие имате важна роля на празника на вярата! Вие ни носите радостта на вярата и ни казвате, че трябва да живеем вярата с младежко сърце, винаги с младежко сърце и на седемдесет, осемдесет години! Младежко сърце! С Христос сърцето никога не остарява! Но всички ние знаем, и вие го знаете доста добре, че Царят, Когото следваме и Който ни придружава е особен Цар – Цар, Чиято любов стига до кръста и Който ни учи да служим, да обичаме. А вие не се срамувате от кръста!Не, вие показвате, че сте убедени в него, защото сте разбрали, че в саможертвата – в това да подариш себе си, да се отвориш за другите, – е истинската радост и че Той надви злото с Божията любов. Вие носите поклонническия кръст през всички континенти, по пътищата на света! Носите го, следвайки поканата на Исус: „И тъй, идете и научете всички народи“ (Мт 28, 19); това е и мотото на тазгодишния Световен младежки ден. Вие го носите, за да кажете на всички, че на кръста Исус срути стената на враждата, която разделя хора и народи и положи основите на помирението и мира. Скъпи приятели, и аз тръгвам с вас на път, от днес, по стъпките на Блажения Йоан-Павел ІІ и на Бенедикт ХVІ. Вече сме близо до следващия етап на този голям поклоннически път на кръста. С радост очаквам идващия юли в Рио де Жанейро! Уговарям си среща с вас в този голям град на Бразилия! Подгответе се добре, предимно в духовен смисъл във вашите общности, така че тази среща да стане знак на вярата за целия свят. Младите хора трябва да кажат на света: Добре е да се следва Исус; добре е да се върви с Исус; добро е посланието на Исус; добре е да се отвориш за другите, до границите на земята и на собственото съществувание, за да носиш Исус. Три думи: радост, кръст, младост.
Да измолим покровителството на Дева Мария. Тя ни учи на радостта от срещата с Христос, на любовта, с която трябва да гледаме към Него под кръста, на ентусиазма на младото сърце, с което трябва да го следваме през тази Велика седмица и през целия ни живот. Да, така да бъде!

Папа Франциск,
Рим, площад „Св. Петър“,
24 март 2013 г., Палмова неделя

Превод: www.catholic-news.bg