Catholic-news

Няколко дни преди да бъде избран за Папа, кардинал Хорхе Марио Берголио призовава в Рим Кардиналската колегия за радикална преориентация на Църквата. Това се вижда от неговия ръкопис, публикуван с разрешение на Папата от кардинала на Хавана, Хайме Лукас Ортега и Аламино, във вторник. Речта събудила най-голямо внимание сред 150-те кардинали, участвали в дискусиите преди Конклава. Наблюдатели смятат, че речта е била от решаващо значение много гласове да бъдат дадени за Берголио още на първия тур на изборите.

Текстът от записките в превод на catholic-news.bg:

Върнах се към евангелизацията. Тя е причината за съществуването на Църквата. „Да се благовести Евангелието е сладка, утешаваща радост“ (Павел VІ). Сам Исус Христос е този, който ни подтиква отвътре към това.
1. Евангелизацията предполага апостолско усърдие. Тя предполага смела свобода на словото в Църквата, която да излезе от самата себе си. Тя е призвана да се отвори и да отиде до границите. Не само до географските граници, а до границите на човешкото съществувание: тези на тайната на греха, на болката, на несправедливостта, на невежеството, на липсващата религиозна практика, на мисленето, на всяка нищета.
2. Ако Църквата не излезе от себе си, за да благовести Евангелието, тя ще кръжи около себе си. Тогава тя ще се разболее. Злините, които с течение на времето се развиват в църковните институции, имат корените си в този егоизъм. Това е дух на богословски нарцисизъм.
3. В Откровението Исус казва, че стои пред вратата и хлопа. В библейския текст очевидно се касае за това, че той почуква отвън, за да влезе… Но аз мисля за случаите, когато Исус хлопа отвътре, за да го пуснем да излезе. Егоцентричната Църква изисква Исус вътре за себе си и не го пуска да излезе навън.
4. Църквата, която кръжи около себе си мисли – без да го съзнава – че има собствена светлина. Тя престава да бъде „тайната на светлината“ и тогава дава пространство на онова ужасно зло на „светска духовност“ (по думите на де Любак най-голямото зло, което може да се случи на Църквата). Тази Църква живее за това едните да превъзнасят другите. Казано по-просто: Има два образа за Църква: възвестяващата Църква, която излиза от себе си, която „слуша със страхопочитание Божието Слово и го възвестява вярно“ и модерната Църква, която живее в себе си, от себе си и за себе си.
Това трябва да хвърли светлина върху възможните промени и реформи, които са необходими за спасението на душите.