Catholic-news

Папа Франциск отслужи Литургията за освещаване на маслата заедно с кардинали, патриарси, архиепископи, епископи и свещеници на Църквата във Ватиканската базилика. Днес Светият отец за първи път служи на централния олтар на базиликата „Св.Петър“.
В проповедта си той се базира на четивата за деня, говорещи за „Помазания“: за Божия слуга при Исая, за цар Давид и за Исус, нашия Господ . Помазанието, което те получили е предназначено за помазване на Божия народ, „за бедните, затворниците, потиснатите“, чиито слуги са те.
Одеждите на първосвещениците са богати на символи, каза Папата. Един от тях е този, че имената на Израилевите синове са гравиран в оникс, украсяващ раменете на ефода, предшественика на днешната служебна дреха на свещениците. А на нагръдника били гравирани имената на дванадесетте Израилеви колена. Това означава, че „при служене свещеникът носи на раменете си поверения му народ и че имената са гравирани в сърцето му. Когато се обличаме с нашата обикновена одежда може да е от полза да чувстваме върху раменете и в сърцето си тежестта на верния народ, на нашите светци и мъченици и да ги имаме пред очите си.“
Добрият свещеник се познава по това как е помазан народът му: „Когато поверените ни хора са помазани с маслото на радостта, това се забелязва – например, когато излизат от литургия с лице на човек, който е получил добра вест. На хората им харесва, когато Евангелието се проповядва така, че се усеща помазването, харесва им, когато Евангелието, което проповядваме, докосва ежедневния им живот, когато стига като маслото за помазване на Аарон до периферията на реалността, когато осветлява `граничните ситуации`, в които верният народ е по-силно изложен на инвазията на онези, които искат да ограбят вярата му.“
Хората благодарят на свещениците, понеже усещат, „че сме се молили с оглед на ситуацията в тяхното ежедневие, с техните страдания и радости, техните страхове и надежди. И когато усещат, че ароматът на Помазаника, аромата на Христос, чрез нас отива при тях, те чувстват кураж да ни поверят всичко това, което искат да достигне до Господ: `Молете се за мен, отче, понеже имам този проблем`, `благословете ме`, `молете се за мен` – това са знаци, че помазването е дошло до подгъва на дрехата, тъй като се превръща в просителна молитва.“
„Когато сме в такова отношение към Бог и към неговия народ и благодатта протича през нас, тогава сме свещеници, посредници между Бог и хората. Папата изтъкна, че трябва „непрекъснато да съживяваме благодатта и във всяка молитва, понякога неподходяща, понякога чисто материална или дори банална – но това е само привидно – да разбираме интуитивно желанието на нашите хора, да бъдат помазани с багоуханно масло, защото те знаят, че ние го притежаваме“.
Напомняйки за евангелската случка с жената, страдаща от кръвотечения, която се допряла до края на Исусовата дреха, Папата каза: „Затова трябва да излезем навън от себе си, за да изпитаме нашето помазание, неговата мощ и спасителното му действие: в `периферията`, където царува страданието, проливане на кръв; слепота, която копнее да вижда, където има пленници на толкова лоши господари.“
Папата призна, че „всички ни заплашва така наречената криза на идентичността на свещеника и че тя е свързана с криза на културата“, но „ако умеем да разбием вълната и, в името на Господ ще отидем в открито море и ще можем да хвърлим мрежите“.
Накрая Папата призова верните да стоят близо до своите свещеници с любов и молитва, така че те да бъдат винаги пастири според Божието сърце.