Catholic-news

Из древна проповед за Велика Събота

Какво се случи? Днес на земята цари велико мълчание, велико мълчание и самота. Велико мълчание, понеже въплътеният Господ е заспал, за да събуди онези, които спяха от векове. Бог умря в плътта и слезе да разтърси царството на преизподнята.
Той отива да потърси праотеца, като загубена овца. Той желае да посети онези, които седят в мрака и в сянката на смъртта. Бог и Неговият Син отиват да освободят от страданията Адам и Ева, които се намират в затвор.
Господ влезе при тях, носейки победоносните оръжия на кръста. Щом Адам, праотецът, го видя, удряйки се в гърдите поради чудото, викна към всички и каза: „Да бъде с всички моят Господ“. А Христос, отговаряйки, каза на Адам: „И с твоя дух.“ И като го хвана за ръката, разтърси го, казвайки: „Събуди се, ти, който спиш и възкръсни от мъртвите и Христос ще те освети!
Аз съм твоят Бог, Който заради тебе станах твой син; Който и във всемогъществото си заповядвам на онези, които бяха в затвор: Излезте! На онези, които бяха в мрака: Бъдете осветени! На онези, които бяха мъртви: Възкръснете! На теб заповядвам: Събуди се ти, който спиш! Защото не те създадох, за да останеш затворник в ада. Възкръсни от мъртвите. Възкръсни, да излезем от тук! Ти в мен и аз в теб сме всъщност единна и неделима природа.
За теб аз, твоят Бог, станах твой син. За теб, аз, Господът, облякох твоята робска природа. За теб, човече, аз споделих човешката слабост, но след това станах свободен сред мъртвите. За теб, който бе напуснал градината на земния рай, бях предаден в една градина и отдаден в ръцете на юдеите и в една градина бях изпратен на кръста. Виж на лицето ми храчките, които получих заради теб, за да можеш да си върнеш онзи пръв животворен дъх. Виж върху страните ми плесниците, получени, за да върна на моя образ твоята загубена красота.
Виж на гърба ми бичуването, претърпяно, за да освободя раменете ти от бремето на твоите грехове. Виж ръцете ми, приковани към дървото заради теб, който навремето престъпно протегна ръката си към дървото. Умрях на кръста и копие прободе гърдите ми за теб, когото приспах в рая и направих от реброто ти да излезе Ева. Моето ребро излекува болката на твоето ребро. Моето заспиване ще те освободи от съня в преизподнята. Моето копие възпря копието, което бе насочено рещу теб.
Стани, да напуснем това място. Врагът направи да напуснеш земята на рая. Но аз няма да те върна в онази градина, а ще те поставя на небесния трон. Беше ти забранено да докосваш символичното дърво на живота, но аз, който съм животът, ти предавам онова, което съм. Поставих херувими, които като слуги ще бдят над теб. Сега ще направя така, че херувимите да те обожават почти като Бог, макар да не си Бог.
Небесният престол е приготвен, готови и очакващи заповеди са носачите, залата е готова, трапезата – подредена, вечното жилище е украсено, ковчежетата за скъпоценности – отворени. С други думи, за теб във вечните векове е приготвено Царството небесно.“