Отец Збигнев Тенча, OFM Cap.: „Нашето свидетелство за Христовото Възкресение са любовта ни и животът ни“

1 април 2013, 18:19

В католическата катедрална енория „Св. Йосиф” в София литургиите за Светли Понеделник – деня след Възкресение Христово, бяха отслужени като в празничен ден – литургия на полски език от 9,00 ч., литургия на български език от 10.30 ч., литургия на латински – от 12 ч. и вечерна литургия на български език – от 18.00 ч.
По време на латинската литургия по обяд енорийският свещеник отец Збигнев Тенча, OFM Cap. се спря в проповедта си върху значението на факта на Възкресение Христово в живота на християнина. Свещеникът цитира казаното от апостол Павел, че „ако Христос не е възкръснал, празна е нашата вяра”. С други думи казано, това означава, че ако възкресението на Исус не бе факт, ние бихме станали за смях в очите на останалите. В днешния свят обаче много са онези, които не вярват във възкресението, отричат го. Как трябва да отговаряме на тези хора? Какво доказателство трябва да им дадем, че възкресението е истина, че е факт? Тези риторични въпроси зададе отец Збигнев. И даде кратък отговор: щом ние сме убедени във възкресението и вярваме в него, няма нужда да даваме никакви доказателства на никого. С любовта и живота си ние самите сме свидетели на тази вяра, която изповядваме. Както и с радостта си… Защото вярата във възкресението е несломима и е свързана с неизчерпаема любов и нестихваща радост. В крайна сметка силите на злото имат превес само три дни – от деня на залавянето на Исус до деня на Неговото възкресение. Същото е и в нашия живот. Злото и грехът ще властват известно време, след което ще дойде денят на възкресението. Отец Збишек изтъкна, че когато Исус бил заловен и разпънат на кръста, това в очите на апостолите е изглеждало голямо поражение, голяма трагедия. Всичките им надежди за някакво бъдеще, които те свързвали с фигурата на Исус, за миг рухнали. Много от тях сигурно са имали свои собствени надежди и планове, когато са захвърлили всичко, оставили са средата и семейството си и са отговорили на призива „Върви след мен”. Всъщност, двамата ученици, които във великденската неделя отивали към Емаус, най-добре изразили с думи тази рухнала надежда: „А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил”. Успехът в човешките очи невинаги е истинско измерение на успеха. Същото е и със света днес. Той измерва успеха с други очи и търси доказателства за всичко!
Свещеникът на няколко пъти в проповедта си цитира Папа Бенедикт ХVІ. В края на проповедта той се спря на още едни негови думи. Бенедикт ХVІ казва, че Възкръсналият Исус е Този, Който върви пред нас по пътя към небето. Именно пътят към небето е крайната цел, към която е устремена и нашата вяра във Възкресението Христово.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар