Catholic-news

Проповед на о. Мариуш Полцин OFM Cap., за Втора Пасхална неделя

Скъпи братя и сестри в Господа,

Както забелязваме, отговорът на Възкресението Христово е бил низ от недоверие. Жените не могат да повярват на ангела; Апостолите се съмняват в това, което са им разказали жените; Тома не може да повярва на останалите Апостоли; единадесетте в Горницата се съмняват в думите на двамата от Емаус; всички заедно не могат да повярват на самия Христос – защото не могат да повярват на очите си. Но неверието им може да бъде много ценно за нас. Защото погледнете кой не може да повярва. Не са враговете на Исус. Първосвещениците се отнесли към факта на Възкресението съвсем сериозно. Но не можели да повярват собствените Му ученици и приятели – това е най-доброто доказателство, че Христовото Възкресение не е плод на тяхното въображение или измислица.

Накрая обаче неверието достигнало своята граница. Господ упрекнал учениците Си за липсата на вяра и упорството. Защото ставало дума за прекалено важни неща, за достоверността на всичко, което Христос проповядвал, за което дал живота Си, за това, което потвърдил именно със Своето Възкресение.

Нека да се попитаме дали и нас не би могъл Исус да упрекне, че не Му вярваме? Нима Неговото учение не събужда понякога в нас съпротива? Нима без съмнение приемаме такива истини като възкресението на собствените ни тела, окончателната справедливост и живота вечен? Или Исусовите уверения, че бедните и страдащите ще наследят Царството Небесно, че тъжните ще получат утеха, гладните ще се наситят, а милосърдните ще заслужат милосърдие? Нима вярваме в неразтрогваемостта на брака, в съпружеската вярност, във верността на призванието, във въздържанието, отстъпчивостта, себеотрицанието, прошката и другите знаци за принадлежност към Христос? Май нямаме смелост на глас да изкажем нашето недоверие и съмнение, но всекидневното ни поведение всъщност изразява именно това…

Със Своето Възкресение Господ Исус потвърждава проповядваните от Него истини и принципи и укрепва нашата вяра в правотата им. Нека по време на освещаването на даровете заедно и съзнателно да кажем: „Твоята смърт възвестяваме и Твоето Възкресение прославяме!”
Амин.