Епископ Георги Йовчев се моли заедно с енорийската общност при катедрала „Св.Йосиф“ – София за мир, здраве и благополучие на българския народ

7 април 2013, 18:02

На днешната Бяла Неделя, с която завършва Великденският октав и на която Църквата отбелязва също и празника на Божието Милосърдие, въведен от блажения Йоан Павел ІІ през юбилейната 2000 година, енорийската общност при катедрала „Св.Йосиф“, София, с радост посрещна своя епископ, Н.Впр. монсеньор Георги Йовчев. Енорийският свещеник, отец Збигнев Тенча OFM Cap., приветства от името на енорията нейния пастир, пристигнал, за да се моли заедно с нея в молитвата на верните за мир, здраве и благополучие на целия български народ.
Същевременно епископ Йовчев даде мъдри поучения на повереното му стадо в своята проповед, която започна с великденския поздрав „Христос възкресе!“, като напомни, че с него се поздравяваме през 40-те дни от Възкресение Христово до празника Възнесеие, с което освежаваме себе си. Епископ Йовчев покани верните да навлязат заедно с него по-дълбоко в Христовото Възкресение, за което последният ден от Великденския октав е много подходящ, за да се допълни онова, което не е могло да бъде обхванато на самия празник. Базирайки се на Евангелието за днешната неделя, за която напомни, че се нарича Томина поради съмненията на свети Тома апостол за възкръсналия Христос, Негово Високопреосвещенство разтълкува значението на основните моменти от текста, които са основни за вярата, предадена ни от Нашия Господ Исус. Единият от тях е в поздрава, с който явилият се в горницата Христос се обръща към учениците си: „Мир вам!“ Мирът, който Исус носи идва от убеждението и вярата в истината, че разпнатият на кръст, умрял и погребан Исус е възкръснал на третия ден. Човекът, размишляващ за нещата от живота, който ще свърши, е смразен от смъртта и разрухата на човешкото тяло и застава объркан пред концепцията на този живот. А поздравът на Христос носи радост; Христос, за когото нито стените, нито заключените врати вече имат някакво значение, защото той живее в друго измерение – в славата на Бога Отец. Тялото му не е същото, не е само материя, то е прославено. Но какво е точно ние не можем да разберем, не можем да намерим отговор на многобройните въпроси, произтичащи от този факт и които емпиричната наука не може да обясни.
Единствената причина за страданието на човека е тази, че той е грешник, изтъкна епископ Йовчев. Грехът е най-тежкото зло, защото той отделя човека от Бога, възпрепятства пътя му към вечния рай. И тук е следващият много силен елемент – прощението на греховете, големият дар, който Църквата получава, даден от Исус в ръцете на неговите апостоли. Тази голяма власт ще имат и техните наследници, но не защото могат да прощават грехове сами по себе си, а защото им е дадена властта за това. Епископ Йовчев напомни за думите на първите отци на Църквата, че вън от Църквата няма спасение, че който няма Църквата за майка, той няма и Небесния Отец за баща. Без Христовото Възкресение няма спасение, подчерта владиката.
Разглеждайки разказа за неверието на свети Тома, епископ Йовчев поясни, че Исус знае, че този негов ученик няма да приеме факта на Възкресението. Бог допуска свети Тома да се съмнява по този начин, за да покаже на нас, че за Христос няма нищо скрито, защото той винаги пребъдва до нас. Нарчиайки „блажени“ онези, които не са видели, но са повярвали Господ има предвид нас, които във вековете, четейки това Слово, ще повярваме.
Следващият елемент, на който Н.Впр. Софийско-Пловдивският епископ обърна внимание, бе явлението на свети Иван Богослов, който вижда „седем златни светилника“ и „Син Човечески“ и при това видение пада „при нозете Му като мъртъв“, което също показва, че Исус е близо до нас във всеки миг и навсякъде ни подкрепя със своя Дух – Параклетос, което на гръцки означава утешител, защитник. Стига само да вярваме. Христос – пътят, истината и животът – това е нашата голяма радост, каза епископ Йовчев и разказа как новият Папа, Светият отец Франциск, обяснил, че е видял Христос, но не като апостол Тома, вън от себе си, а дълбоко в своята личност и че той е, който го подкрепя. Същото пожела Негово Високопреосвещенство на всички, като подчерта, че това, което ни прави да живеем радостни е силата на вярата.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар