Catholic-news

Светият Дух носи мир в християнските общности и учи техните членове да бъдат кротки и да не говорят лошо за другите. С тези думи завърши проповедта си Папа Франциск на днешната Света Евхаристия, отслужена в параклиса на „Domus Sanctae Marthae“ с персонала на Ватиканската здравна каса и губернатора.
Първите християни в началната година на Църквата били едно сърце и една душа благодарение на Светия Дух, чрез когото били родени за нов живот. Ето как първата общност е неумиращ пример за днешната християнска общност. Папата подчерта това, изхождайки от диалога между Исус и Никодим, който не разбрал веднага как може един човек да се роди отново (срвн. Ив 3, 7-15). Папата обясни, че „отново“ означава „от Светия Дух“, че това е „новият живот, който получаваме при Кръщението“.
Този живот трябва да се развива, той не е“автоматичен“. Един християнин трябва да прави всичко, така че животът му да върви към нов живот. Тук се касае за нов взискателен път, който зависи на първо място от Светия Дух, а после от способността на отделния човек да се отвори за неговия полъх.
Точно това се случва на първите християни. Техният „нов живот“ се е изразявал в това, че те са живели като едно сърце и дна душа (срвн. Деян 4, 32-37). Те са имали „онова единство, онова единодушие, онази хармония на чувствата в любовта, във взаимната любов“.
Това измерение трябва да бъде преоткрито днес. Към това спада благостта в общността, „една малко позабравена добродетел“. Благостта има много врагове, каза Папата. Един от първите и врагове е клюкарстването. Когато човек предпочита „да говори за другите, да удря по другия – това са неща от ежедневието, те се случват на всички, и на мен, при тях се касае за изкушения на дявола, който не желае Духът да дойде при нас и да донесе този мир, тази благост в християнските общности“.
Ние винаги сме изправени пред борби: в енорията, в семейството, в квартала, между приятелите. Но това не е новият живот, защото „когато дойде Духът и ни роди за нов живот, той ще ни направи благи, пълни с любов“.
Така Папата подчерта правилното поведение на християнина. Първо – „да не осъжда никого“, защото „единственият съдия е Господ“. След това „да премълчава“ и „когато има да каже нещо, да го каже на този, който трябва да се поправи, а не на целия квартал“. „Ако с благодатта на Духа успеем да спрем да бъбрим наоколо, това ще бъде голяма крачка напред и за всички ни ще е добре.“

Превод: catholic-news.bg