Catholic-news

Духовно размишление
за днешната сряда от 2-а Пасхална седмица

В днешните думи на Христос, които четем в Евангелието от Иван, с поразителна яснота е формулиран замисълът на Бог за нашето спасение. Крайно необходимо е да се вслушаме в тези думи, крайно необходимо е да се научим да преживяваме със сърцата си тази реалност на любовта на Твореца, за която говори Господ. Бог толкова възлюби света, че отдаде Своя Единороден Син за спасението на всички! Божият Син дойде, не за да съди света (защото кой би устоял на съда на Всемогъщия?), а за да бъде спасен светът чрез Него! Ако се доверим на това откровение, целият ни живот може да се изпълни с удивителна радост, която вече никой и нищо няма да може да ни отнеме.
В света има много зло, в него тържествуват несправедливостта и угнетението. Светът е пълен с невинни страдания и смърт очаква всеки човек. Всичко това е така, и всичко това е повод за песимизъм и обиди по адрес на Бог – това ли е Божията воля за спасението на света, за което днес ни говори Господ. На всички наши въпроси: „Къде е Бог, когато страдат хората?”, „Защо Бог търпи всичко това?” и „Как Той може да допуска такива работи?”, ние получаваме отговор в тези думи на Христос. Светът е изпълнен със зло и страдания, които хората са донесли в него, но Бог не само не е съгласен с това тържество на злото, но ни е дарил и изход от него. В този свят дойде Христовата светлина, към която всички ние сме призвани. В тези великденски дни, когато тържествуваме поради победата на Христос над греха и смъртта, този откъс звучи като истински победен химн.
Освен това, днес Църквата чества възпоменанието на един удивителен човек – пророк Йеремия, която шест века преди Христос ни е известил този замисъл на спасението. Йеремия живял един живот, изпълнен със страдания, надежди и разочарования. Той бил свидетел на опитите за възраждане на вярата и падането на Йерусалим, известявал Божия призив към вяра и спасение и бил убит, заради това че провъзгласяваната от него воля на Всемогъщия не съвпадала с идеите за национално величие и престиж. Когато Христос попитал учениците Си за кого Го мислят хората, те го изброили трима пророци: „едни за Иван Кръстител, други – за Илия, а трети – за Йеремия” (Мт 16, 14). Това е важно, защото Йеремия е неприет пророк, страдал от любов към Бог и своя народ и мъчително преживял трагичния разрив между тях.
Като си спомняме за пророк Йеремия, нека не забравяме и главното обещание, което около 600 години пр. Хр. Господ дал чрез него, и което намерило своето изпълнение в Христос Исус: „Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; оня Мой завет те нарушиха, ако и да оставах в съюз с тях, казва Господ.
Но ето заветът, който ще сключа с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ. И няма вече да учат един другиго, брат – брата и да говорят: „познайте Господа“, защото всички, от малък до голям, сами ще Ме знаят, казва Господ, защото ще простя беззаконията им, и за греховете им няма вече да си спомня. Тъй казва Господ, Който даде слънцето да свети денем, наредби за месечината и звездите да светят нощем, Който вълнува морето, та вълните му реват; Господ Саваот е името Му”.

Превод: www.catholic-news.bg

ЛИТУРГИЧНИТЕ ЧЕТИВА ЗА ДНЕШНИЯ ДЕН СА ПУБЛИКУВАНИ, КАКТО ОБИКНОВЕНО, В НАШАТА РУБРИКА TE DEUM!