Членове на движението „Неокатекуменален път“ свидетелстват за вярата си пред минувачите на площад „Гарибалди“

14 април 2013, 23:53

Тази неделя членове на движението „Неокатекуменален път“ при енория „Св.Йосиф“, София, излязоха на улицата, за да свидетелстват за вярата си пред случайните минувачи по площад „Гарибалди“. Инициативата откри от амвона отговорникът на движението за България, инж.Симеон Атков, като напомни за призива на президента на страната да се молим за мир, здраве и благополучие на българския народ, така че безизходицата и отчаянието да отстъпят място на вярата, надеждата и любовта.
Дълбоко искрени свидетелства за своя опит във вярата дадоха Ива и Ярослав, младо семейство неокатекумени. Те говориха за трудностите и кризисните моменти в живота си и за тяхното успешно преодоляване с помощта на общността, за радостта си от това, че са заедно в живота и във вярата, за благодатите, с които ги дарява Бог в съпружеския им живот.
След това о. Збигнев Тенча, OFM Cap., енорийски свещеник на енория „Св.Йосиф“ прочете евангелския откъс за слепеца, който викал „Сине Давидов, Исусе, помилвай ме!“ В краткия коментар на това, което говори прочетеното Евангелие бе обърнато внимание, че ние сме духовно слепи и не виждаме надеждата, която може да ни изведе от това състояние, но че трябва да имаме увереност, че тук, в този момент минава Исус, да викаме за помощ към него с думите, с които го призовавал слепият Вартимей, да добием неговата вяра, че Исус може да ни избави от слепотата, за да прогледнем.
Неделима част от Неокатекуменалния път са съдържателните и мелодични песни, изградени върху псалмите и Божието Слово, някои от които звучаха днес.
А това че най-многобройните слушатели днес бяха гълъбите и врабчетата, изсипващи се на рояци на площада, само може да разпали желанието на неокатекумените да продължат и през следавщите недели да раздават на другите получената светлина напълно в духа на свети Франциск, който говорел на лястовичките, които го разбирали и учел брат Силвестър с голямо усърдие да проповядва на камъните, защото на тях, уви, толкова много приличат някои човешки сърца… Не липсваше и радостта, изпитана от апостолите при понасяне на упреците и неодобрението в името на Господ Исус. И всичко това бе постигнато с кръста, амвона, песента и, разбира се, със Светия Дух, горещо призоваван да слезе в сърцата.

(Снимките могат да бъдат увеличени, когато се кликне върху тях)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар