Catholic-news

В неделя след обяд Папа Франциск служи Светата Евхаристия в папската базилика „Св. Павел извън стените“, в която се пазят тленните останки на Свети Апостол Павел. С това посещение Светият Отец влезе в духовно владение на всичките четири папски базилики – само ден след избирането му за Папа той посети „Санта Мария Маджоре“, за да се моли пред „Salus Populi Romani“; първата си Света Евхаристия Папа Франциск служи в базиликата „Св. Петър“ на Велики Четвъртък по случай освещаването на маслата; преди седмица влезе в духовно владение на Латеранската базилика, катедралата на Рим, „mater et caput omnium Ecclesiarum urbis et orbis“.
Проповедта си Папата разви в светлината на литургичните текстове за Третата Пасхална неделя с акцент върху трите думи „възвестяване, свидетелство, обожание“.
Позовавайки се на първото четиво, което говори за отговора на Апостол Петър на заповедта да се мълчи и да не се поучава в името на Исус, Папа Франциск запита: „А ние? Способни ли сме ние да внесем Божието Слово в сферите от нашия живот? Умеем ли да говорим за Христос, за това, което той означава за нас в семейството, с хората, с които се срещаме всеки ден? Вярата идва от слушането и се затвърждава във възвестяването.“
Възвестяването на Петър и апостолите „се състои не само от думи; верността към Христос докосва самия им живот; той се променя, получава нова насока и точно с живота си те дават свидетелство за вярата и за възвестяването на Христос“. В Евангелието Исус три пъти заръчва на Петър да пасе стадото му, да го пасе с любовта му и му казва: „когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш“ (Ив 21, 18).
Това е „Слово, отправено предимно към нас, пастирите“, каза Папата. „Не може да пасеш Божието стадо, ако не приемаш да бъдеш воден от Божията воля и там, където не искаш, ако не си готов да свидетелстваш за Христос, жертвайки самия себе си без ограничения и без пресмятане, понякога дори с цената на собствения си живот“.
Това обаче важи за всички: „Евангелието трябва да се възвестява и да се свидетелства за него. Всеки трябва да си зададе въпроса: Как свидетелствам аз за Христос с моята вяра? Имам ли куража на Петър и на другите апостоли да мисля, да решавам и да живея като християнин като слушам Бога? Разбира се, свидетелството на вярата има много форми, както на една голяма картина има многообразие от цветове и нюанси; но всички са важни, дори онези, които не бият на очи“.
В големия план на Бога всеки детайл е важен, „също и твоето, и моето малко, скромно свидетелство, също и скритото свидетелство на този, който живее в простота вярата си в ежедневните взаимоотношения в семейството, работата и приятелството“. „Има светци в ежедневния живот“, каза Папата, „скрити“ светци, един вид „средна класа на светостта“, част от които можем да станем всички ние.
Но „в различните части на света има и такива, които като Петър и апостолите страдат за Евангелието; които жертват живота си, за да останат верни на Христос и заплащат това свидетелство с кръвта си. Нека всички помним добре това: не може да се възвестява Евангелието на Исус без конкретно свидетелство за живота. Който ни чува и вижда, трябва да може да прочете в действията ни това, което чува от устата ни и да прослави Бога! Непоследователността на вярващите и пастирите между това, което казват, и това, което правят, между думите и начина на живот подкопава доверието в Църквата“.
Всичко това е възможно, когато познаваме Исус Христос, „защото той е, който ни е призовал, който ни е поканил да вървим по неговия път, който ни е избрал“. Да възвестяваме и да свидетелстваме е възможно, само „когато сме близо до него, също както Петър, Иван и другите ученици от днешното Евангелие (срв. Ив 21, 1-19) се събират около възкръсналия Исус; те са всеки ден близо до него и знаят точно кой е той, те го познават“.
Това е важно за нас: да живеем в силна връзка с Исус, …, така че да го разпознаем като Господ и да го обожаваме“.
Откъсът от Откровение ни говори за обожанието (вж. Откр 5, 11-14).
„Бих искал всички да си поставим един въпрос“ – призова Папа Франциск. „Ти, аз, обожаваме ли Господ? Отиваме ли при Бог, само за да молим, да благодарим или отиваме при него, също и за да го обожаваме? Какво означава да обожаваме Бог? Означава да се учим как да бъдем с него и как да правим пауза, за да говорим с него и да усещаме при това, че неговото пирсъствие е най-истинското, най-доброто и най-важното от всички“. Всеки от нас има в живота си, съзнателно или може би понякога несъзнателно, неща, които смята за повече или по-малко важни: „Да обожаваме Господ означава да му даваме пространството, което му се полага. Да обожаваме Господ означава да казваме и да вярваме – но не само с думи – че действително само той управлява нашия живот. Да обожаваме Господ означава да имаме убеждението за него, че той е единственият Бог, Бог на нашия живот, на нашата история“.
Това има последствия за живота ни: „да се откажем от многото малки и големи идоли, които имаме и в които намираме убежище и търсим сигурност“.
„Има идоли, които ние често добре прикриваме; те могат да са честолюбието, радостта от успеха, това да стоим в центъра, склонността да надделяваме над другите, арогантността да сме единствени господари на живота си, някой грях, към който сме привъзрани и много други. Тази вечер ми се иска един въпрос да се появи в сърцата ни и да му отговорим честно: Замислял ли съм се какъв скрит идол имам в живота си, който ми пречи да обожавам Господ? Да обожаваме означава да се откажем от идолите, дори от най-скритите, и да изберем Господ за център, за ръководство на нашия живот.“
В заключение Папата подчерта, че Христос ни е направил голям подарък, като ни е избрал за Свои ученици. Той ни изпраща с радост да Го възвестяваме като Възкръснал, но изисква от нас да го правим чрез думите и свидетелството на живота си, всеки ден: „Господ е един, единственият Бог на нашия живот и ни кани да се откажем от многото си идоли и да обожаваме Самия Него. Нека Блажената Дева Мария и Апостол Павел ни помагат по този път и да се застъпват за нас“.