Catholic-news

Кръщението подтиква християните смело да възвестяват Христос, дори и да нямат сигурност, дори и да са преследвани. Това поясни Папа Франциск в проповедта си на утринната литургия днес в параклиса на „Domus Sanctae Marthae“, в която участва група служители на IOR.
Папата разгледа литургичния текст от Деяния на Апостолите. Първата християнска общност в Йерусалим живяла първоначално в мир и любов. Но веднага след мъченичеството на свети Стефан започнали насилия и преследвания. „Това е малко от стила на живот на Църквата“, каза Папата, „между мира, любовта и преследванията“. Винаги се случва така в историята, „тъй като това е стилът на Исус“. Поради преследванията „много верни бягали в Юдея и Самария и там благовестели Евангелието, дори и да са сами, без свещеници, тъй като апостолите останали в Йерусалим“.
„Те изоставяли домовете си, вероятно вземали малко неща със себе си. Нямали никаква сигурност, но вървели от място на място и възвестявали Божието Слово. Със себе си те носели богатството, което имали: вярата. Онова богатство, което им бил дал Господ. Това били обикновени вярващи, кръстени само преди година или може би малко по-отдавна. Но те имали онзи кураж да вървят и да благовестят. И им вярвали! И правели чудеса!“ Тези първи християни „имали само силата на Кръщението, която им давала тази апостолска смелост, силата на Духа“.
„Мисля и за нас, кръстените“, каза Папата, „ако имаме тази сила, то мисля си: но ние вярваме ли в това? Че Кръщението стига и е достатъчно за евангелизацията? Или се надяваме, че свещеникът казва…, че епископът казва… А ние? Благодатта на Кръщението е недостижима, а ние сме се барикадирали зад нашите мисли. Или понякога си мислим: `Не, ние сме християни – аз съм приел Кръщението, миропомазан съм, имам Първо Причастие… личният паспорт е в ред. А сега: спи спокойно! Ти си християнин. Обаче: къде е силата на Духа, който те води напред?“
За Папата е необходимо да бъдем верни на Духа, за да възвестяваме Исус с живота си, със свидетелството си и с думите си: „Когато правим това, Църквата става Църква-Майка, която ражда деца; деца, защото ние, децата на Църквата, го правим. Но ако не го правим, Църквата не е майка, а бавачка, която гледа детето, за да го приспи. Това е дремеща Църква. Да помислим за нашето Кръщение, за отговорността на Кръщението ни!“
След това Папата напомни за преследванията в Япония през ХVІІ век, когато католическите мисионери били изгонени и християнските общности останали около 200 години без свещеници. След завръщането им „мисионерите намерили всички общности в ред, всички били кръстени, всички били слушали катехизиса, всички били венчани в църква“ – благодарение делото на кръстените.
„Ние кръстените имаме голяма отговорност“, каза Папа Франциск в края на размишленията си. „Да възвестяваш Христос, да развиваш Църквата, плодотворното майчинство на Църквата. Да си християнин не означава да правиш кариера, за да станеш християнски адвокат или лекар, не. Да си християнин е подарък, който ни кара да вървим напред със силата на Духа във възвестяването на Исус Христос“.
По време на преследванията на първите християни „Мария се молела много“ и „по този начин вдъхновявала всички кръстени да продължават смело напред. Да молим Господ за благодатта да бъдем смели кръстени, със сигурността, че Духът, който имаме в себе си, който сме получили при Кръщението ще ни подтиква винаги да възвестяваме Исус Христос с живота си, със свидетелството си, а също и с думите си. Амин.“

Превод: catholic-news.bg