Catholic-news

Не секва потокът от поклонници по време на Генералните аудиенции. Вчера Папа Франциск продължи своя катехизис за Годината на вярата и изповядването и пред около 80 000 души, като разгледа значението на Христовото Възнесение.
Животът на Исус достига връхната си точка във Възнесението, при което от този свят той отива при Отца си. Но пътят и славата на Отец превеждат Исус през Кръста, през послушанието спрямо Божия план, който открива на хората любовта на Създателя.
За нас християните също е ясно, че само тогава можем да влезем в славата на Бога, когато всеки ден доказваме верността си към Господ и към волята му. Това означава да се правят и жертви, да се изоставят личните планове и представи.
Два аспекта стават ясни от разказа за Възнесението, каза Папата. Първият – Исус извършва тук свещенически жест: той благославя. В Христос, истинския Бог и истинския човек, „нашето човечество е водено към Бог“. Исус стигна на върха и „ни води нагоре, ако сме свързани с него и му поверяваме живота си“.
Както казва свети Иван в първото си писмо, „Исус е наш адвокат“, каза Папата и допълни, без да чете: „Колко хубаво е да чуем това, нали? Когато някой е повикан при съдеята, първото, което прави е да потърси авокат, за да бъде защитаван. Ние имаме един, който винаги ни защитава, защитава ни от примките на дявола, защитава ни от нас самите, от нашите грехове! Скъпи братя и сестри, ние имаме този адвокат: да не се страхуваме да вървим към него и да го молим за прошка, за благословията му, за милостта му! Той прощава винаги, той е наш адвокат! Не го забравяйте никога!“
Вторият аспект се състои в радостта на учениците след Възнесението. Предвид раздялата радостта била парадоксална. Но с очите на вярата учениците разбирали, че Исус ще остане по по-дълбок начин при тях. „Да размислим върху тайната на господството на Исус, за да получим от него силата да свидетелстваме за Евангелието всеки ден от живота си. По нов начин той е жив и е сред нас. Той не е обвързан вече с определено място“, каза Папата. Присъствието на Христос прониква времена и пространства. Той остава близо до всеки един от нас.
В общението с него и с братята и сестрите „ние успяваме да живеем вярата всеки ден и да носим господството на Божията любов при хората“.
Свети Лука разказва за събитието на възнесението и в началото на Деяния на Апостолите, за да подчертае,че случилото се е като пръстен, който свързва земния живот на Исус с този на Църквата. На това място Лука си спомня и за облака, скрил Исус от погледа на учениците, които гледали как той се възкачва към Бога (срвн Деян 1, 9-10). Тогава дошли двама мъже, облечени в бяло, „които ги поканили да не стоят неподвижни и да гледат към небето, а да подхранват живота и свидетелството си със сигурността, че Исус ще се върне по същия начин, по който са го видели да се възкачва на Небето“.
Изхождайки именно от съзерцанието на Исусовото господство учениците били поканени да приемат от него силата да носят Евангелието в живота през всички дни: „да съзерцават и да действат ‚ora et labora’ – както учи свети Бенедикт – и двете са необходими за живота ни като християни“.