Catholic-news

Проповед за 4-а Пасхална неделя
(Неделя на Добрия Пастир)

Братя и сестри!
За пореден път като църковна общност ние сме около олтара на Исус Христос. Исус, Който днешната Литургия ни показва като Добрия Пастир.
Той е Добрият Пастир, защото, както сам казва, отдаде живота Си за нас. Защо? За да намерим в Него Живота, който води към Отец. За да можем в Него и с Него да побеждаваме всякакви опасности, унижения, преследвания и съмнения, за да достигнем вечния живот.
Днес, вгледали се в Лика на Добрия Пастир, трябва да се вгледаме и в нашето призвание. Господ ни казва: „Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам; и те вървят след Мен”.

Глас
Всеки от нас някога в дълбините на своето естество е чувал Гласът, който го призовава. Не е важно по какъв начин се е случило това – някакво събитие през живота, някаква дума, терзание на съвестта или наше желание, – първопричината за това е бил Отец и Неговата благодат, която винаги ни предвожда. Така Той доведе при нас Сина и Го отдаде. Този Божи глас звучи постоянно в нас.
„Моите овци слушат гласа Ми”. Ние дадохме отговор на този Глас – ние тук! Но това все още далеч не е всичко. Трябва да Го слушаме постоянно. В библейския смисъл това означава радостно себеотдаване на Бог, послушание към Него. Всичко това, след като Го познаем.

Познаване
Господ ни познава! В книгата на пророк Йеремия можем да прочетем следните думи на Бога: „Преди още да съм те образувал в майчината ти утроба, Аз те познах, и преди още да си излязъл от майчината си утроба, Аз те осветих”. То ни познава дори по-добре от самите нас! И обича всеки от нас, за всеки от нас Той отдаде живота Си! А ние дали Го знаем или познаваме всъщност? По време на всяка Литургия слушаме Неговото Слово от Светото Писание, слушаме проповеди, четем религиозни книги и списания. Но наистина ли Го чуваме? Знаем, че можем да слушаме някого, но всъщност да не го чуваме. Поговорихме си с еди-кой си човек, тръгнахме си и забравихме всичко. Но Божието Слово трябва да проникне в нашия ум, да бъде в нашите мисли, да насърчава нашите чувства, да проникне в дълбините на нашето естество и личност, и да определя нашите решения и постъпки. Ако това е така – това означава, че сме познали Този, Който пръв позна нас, пръв ни призова и обикна.

Следване на Христос
Ако е така, това означава, че вървим след Христос като след своя единствен Пастир! След Пастира, който ни дарява вечен живот.
Вечният живот – целта на нашето християнско призвание. Цел, гарант на която е самият Господ: „Аз им давам живот вечен, и те няма да погинат во веки, и никой не ще ги грабне от ръката Ми”. Вечният живот, който представлява живот с Бога лице в лице, в общността на вярващите от всички времена, епохи, народи и езици. В дома на Отца, където цари мир. Именно за този живот ни говори Св. Иван апостол във второто четиво от книгата Откровение: „Няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят, тях няма да види слънце и никакъв пек, защото Агнецът, който е сред престола ще ги пасе и ще ги води на живи изворни води и Бог ще отрие всяка сълза от очите им”.
И така, за да реализираме нашето християнско призвание, трябва всеки ден да слушаме, познаваме и следваме Христос, нашия Пастир и Изкупител. Св. Апостол Павел, в посланието до римляните, казва: „Защото аз съм уверен, че нито смъртта, нито животът, нито Ангелите, нито Началствата, нито Силите, нито настоящето, нито бъдещето, нито височина, нито дълбочина, нито някоя каквато и да е твар може да ни отлъчи от Божията любов в Христос Исус, нашия Господ”. Това е истина: нищо и никой не може да ни отлъчи от нашия Пастир, освен ние самите! И нека Господ ни пази от това със Своята благодат.

Отец Войчех Идзяк, CSsR
Превод: www.catholic-news.bg

Забележка: Пълният текст на литургичните четива за Четвърта Пасхална неделя е публикуван в рубриката Te Deum!