Catholic-news

На 23 април 2013 г. – деня, в който Църквата чества литургичното възпоменание на Св. Георги, Папа Франциск, чието кръщелно име е Хорхе (Георги) отслужи Света Литургия по случай именния си ден в капела „Паолина“ на Апостолическия дворец във Ватикана. В богослужението участваха всички кардинали, които в този ден се намираха в Рим. В началото на Евхаристията деканът на кардиналската колегия кардинал Анджело Содано прочете кратко приветствие към Папа Берголио. Публикуваме пълен превод на проповедта на Светия Отец:

Благодаря на Негово Превъзходителство, господин кардинал-декана, за думите. Много благодаря, Ваше Превъзходителство, благодаря.
Благодаря и на вас, които пожелахте да дойдете днес. Благодаря! Защото се чувствам добре приет от вас. Благодаря! Чувствам се добре с вас, и това ми харесва.
Днешното първо четиво ме накара да се замисля, че именно в момента, в който бурно започват преследванията, бурно започва и мисионерската дейност на Църквата, и тези разпръснати от гоненията християни стигат до Финикия, Кипър и Антиохия, и проповядват Словото (срв. Деян 11, 19). Те имали в себе си този апостолски плам и така се разпространявала вярата! Някои хора от Кипър и Киринея – не тези, които дошли, а другите, които станали християни, стигнали до Антиохия и започнали да проповядват дори на гърците (срв. Деян 11, 20). Това е крачка напред. И така самата Църква върви напред. На кой е тази инициатива да се говори на гърците – нещо неразбираемо тогава, понеже се проповядвало само на юдеите. На Светия Дух, на Този, Който винаги насърчавал повече, повече, повече…
Но когато в Йерусалим чули за това, някои започнали да нервничат, и било решено да се изпрати апостолска визита, изпратили Варнава (срв. Деян 11, 22). Може би с малко чувство за хумор може да кажем, че това било богословското начало на Конгрегацията за доктрината на вярата: това апостолско посещение на Варнава. Той проучил ситуацията и видял, че нещата се развиват прекрасно (срв. Деян 11, 23). И че Църквата се превръща все повече в Майка, с все повече и повече деца: става Майка, Майка, Майка повече от всякога. Майка, която ни дава вярата; Майка, която ни дава идентичност. Но християнската идентичност не някакъв паспорт: християнската идентичност е принадлежност към Църквата, и всички тези принадлежали към Църквата, към нашата Майка Църквата. Защото да намериш Исус извън Църквата е невъзможно. Великият Павел VІ казваше: „Това е абсурдно раздвоение – да желаеш да живееш с Исус без Църквата, да вървиш след Исус извън Църквата, да обичаш Исус без Църквата” (срв. Апостолическо наставление Evangelii nuntiandi, 16). Тази Майка-Църква, която ни дава Исус, тя ни дава и идентичността, която не е само един печат: това е принадлежност. Идентичност означава принадлежност. Принадлежност към Църквата: това е хубаво!
Третата идея, които ми идва на ум…Първата беше за бурното начало за мисионерството; втората – за Майката-Църква, и третата – за това, че когато Варнава видял това множество – в текста се казва: „И голям брой повярвали се обърнаха към Господ” (Деян 11, 24) – та като видял тази тълпа, той се зарадвал: „Той дойде и като видя благодатта Божия, възрадва се” (Деян 11, 23). Това е истинската радост на евангелизатора. Това, както казваше Павел VІ, „е сладката и утешаваща радост да евангелизираш” (срв. Aпостолическо наставление Evangelii nuntiandi, 80). И тази радост започва с гонение, с огромна мъка, и завършва с радост. И по такъв начин Църквата върви напред, како казва един светец – „сред гоненията на света и утешенията от Господ” (срв. Св. Августин, De Civitate Dei 18,51,2: PL 41, 614). И в това се състои животът на Църквата. Ако ние желаем да по светския път, да търгуваме със света – както искали да направят Макавеите, които били изкушавани по това време – ние никога няма да имаме Господнята утеха. И ако търсим само утеха, то тя ще бъде повърхностна, човешка: тази утеха няма да е от Господ. Църквата върви винаги между Кръста и Възкресението, между гоненията и утешенията от Господ. Това е и нашият път: който върви по този път, няма да сбърка.
Да се замислим днес за мисионерството на Църквата: за тези ученици, които, забравяйки за себе си, излизат, за да вървят. Както и за тези, които имаха смелостта да проповядват Христос на гърците, което по онова време се смятало за почти скандално (срв. Деян 11, 19-20). Да помислим за Майката-Църква, която расте, расте с нови чеда, на които тя дава идентичност във вярата, защото е невъзможно да се вярва в Исус без Църквата. За това казва самият Исус в Евангелието: „Но вие не вярвате; защото вие не сте от Моите овци!”. Ако ние не сме от „Исусовите овци”, нашата вяра е празна. Тази вяра е като розова водичка, вяра, лишена от същност. Нека се замислим и над утешението, което получил Варнава, а именно – „най-сладка и утешаваща радост да евангелизираш”. И нека молим Господ за това простодушие, за този апостолски плам, който да ни насърчи да вървим напред, като братя, всички ние. Напред! Напред, носейки името на Исус, в лоното на светата Майка-Църкваа, и както казвал Св. Игнатий, – йерархическа и католическа. Така да бъде!

Превод: www.catholic-news.bg
Източник: Zenit