Catholic-news

Да се срамуваш от греховете си е добродетел на смирения, която подготвя за приемане на прошката от Бог. Това обясни Папа Франциск в проповедта си на литургията в параклиса на „Domus Sanctae Marthae“ днес, когато Църквата възпоменава света Катерина Сиенска, църковна учителка, покровителка на Рим и Италия. На олтара в съслужие с Папата бяха кардинал Доменико Калканьо, председател на администрацията на църковното имущество (APSA) и архиепископ Франческо Гоя, председател на „Peregrinatio ad Petri Sedem“.
Папата коментира литургичното четиво за деня от първото послание на свети Иван (1Ив 1, 5-2,2), в което се казва: „Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина“. Той подчерта, че на всички в живота ни има тъмнина, има моменти, в които всичко, дори съвестта ни, е тъмна. Но това не означава да вървим в тъмнина.
Да вървиш в тъмнина „означава да си доволен от себе си; да си убеден, че нямаш нужда от спасение. Това е тъмнината! Когато някой върви по този начин по своя път в тъмнина, не е лесно да се върне назад“. Затова свети Иван казва, че ако кажем, че грях нямаме, себе си мамим и истината не е в нас. Погледнете греховете си, вашите грехове. Всички ние сме грешници, всички ние… Това е изходната точка. Но когато признаваме греховете си, той е „верен и праведен, за да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“.
„Когато Господ ни прощава, той извършва справедливост“, каза Папата. „Преди всичко за самия себе си, тъй като е дошъл да ни спаси и да ни прости и да ни приеме с нежността на баща към своите деца: Господ е благ към онези, които се боят от него, към всички, които идват при него и в своята милост той винаги ни разбира, иска да ни подари онзи мир, който само той дава“.
Това става в тайнството на помирението, „въпреки че ние често си мислим, че да отидеш на изповед означава да отидеш на химическо чистене, за да изпереш мръсотията от дрехите си“. Но Исус, който е в изповедалнята, „не е химическо чистене, касае се за среща с Исус, но с онзи Исус, който ни очаква, но ни очкава такива, каквито сме. `Погледни, Господи, та аз съм толкова…` – и ние се срамуваме да кажем истината: `Направих това, помислих това`.
Срамът обаче „е истинска християнска, а също и човешка добродетел. Способността да се срамуваш: не знам дали на италиански се казва така, но в нашата страна казваме за онези, които не могат да се срамуват ‚ sinvergüenza’, което означава ,безсрамник`, защото не може да се срамува, а срамът е добродетел на смирения, на мъжа и жената, които са смирени.
За Папа Франциск е необходимо да имаме доверие, защото: „Когато правим грях, имаме защитник при Отец – Исус Христос, Праведния. Той ни подкрепя пред Отец и ни защитава заради слабостта ни. Но е необходимо да пристъпим пред Господа с нашата истина като грешници, пълни с доверие, също пълни и с радост, без да се гримираме… Пред Бога не бива да се гримираме!“ Затова срамът е добродетел: „благословен срам: това е добродетелта, която Исус изисква от нас – смирението и кротостта“.
Смирение и кротост „са едновременно рамката на един християнски живот. Християнинът върви винаги така, в смирение и кротост. А Исус чака да ни прости. Можем да го попитаме нещо: `Да отиваш на изповед не е като да отиваш на стола за изтезания?` Не! Да се изповядвам означава да прославям Бога, защото аз, грешника, съм бил спасен от него. А той, чака ли ме той, за да ме набие? Не, той чака с нежност, за да ми прости. А ако утре пак направя същото? Отиди пак на изповед, отивай, отново, отивай… Той винаги ни очаква. Тази нежност на Господ, това смирение, тази кротост…“
Накрая Папата каза, че това доверие „ни дава да дишаме“. Господ „ни дава тази благодат, този кураж винаги да отиваме при него в истината, защото истината е светлина, а не в тъмнината на полуистините или на лъжите пред Бог. Бог ни дава тази благодат! Амин.“

Превод: catholic-news.bg