Catholic-news

1.
Във второто четиво чухме за прекрасното видение на Св. Иван: ново небе и нова земя, а след това – светия град, слизащ от Бога. Всичко е ново, преобразено в добро, красота, истина; няма повече плач, траур… Така действа Светият Дух: Той ни носи новината за Бог; Той идва към нас и обновява всичко, променя ни. И видението на Св. Иван ни напомня, че всички ние сме на пътя към небесния Йерусалим, към решаващата новина за нас и за всичко съществуващо, към щастливия ден, в който ще можем да видим Лика на Господа, ще можем да сме с Него завинаги, в Неговата любов.
Виждате, че новината за Бог не прилича на останалите светски новости, които до една са временни: ти преминават и човекът търси още нещо. Новото, което носи Бог в нашия живот, е окончателно, и не само в бъдещето, когато ще бъдем с Него, но и днес: Бог прави всичко ново, Светият Дух действително ни преобразява и желае да преобразява – също и чрез нас – света, в който живеем.
Нека Му отворим вратите, нека Му позволим да ни води, та постоянното действие на Бог да ни направи нови мъже и жени, водени от Божията любов, която ни дарява Светият Дух! Колко хубаво би било, ако всеки от нас в края на деня може да каже: днес в училище, вкъщи, на работата, следвайки Божията воля, аз извърших добро дело към приятел, родители, възрастен човек! Колко хубаво би било!

2.
Втората мисъл: в първото четиво Павел и Върнава казват, че „с много скърби ще се влезе в Царството Божие” (Деян 14, 22). Пътят на Църквата, както и нашият личен християнски път, невинаги е лек, сблъсква се с трудности, със скърби. Да следваш Господ, да Му позволиш Духът да освети тъмните ъгълчета на душата, да промени поведението ти, което не отговаря на Божията воля, и да измие нашите грехове – това е път, който се сблъсква с много трудности в света и вътре в нас, в сърцето ни. Но трудностите и страданията често са и път за достигане до Божията слава, както бе с Исус, Който бе прославен на Кръста; ние винаги се срещаме с тях през живота! Не трябва да падаме духом! За да победим тези скърби, ние имаме силата на Светия Дух.

3.
И тук се приближавам към последния пункт. С този призив се обръщам към вас, които приехте тайнството Миропомазание, и към всички: бъдете твърде на пътя на вярата с твърда надежда в Господ. В това е тайната на нашия път! Той ни дава смелостта да вървим срещу течението. Добре запомнете, младежи: вървене срещу течението; това е полезно за сърцето, но изисква от нас смелост, и Той ще ни даде тази смелост! Няма такива трудности, страдания и неразбиране, които да могат да ни внушат страх, ако оставаме единни с Бог, като клонки, съединени с лозата, ако не губим приятелството си с Него, ако Му отделяме все повече място в живота си. Това е особено важно, когато се чувстваме бедни, слаби, грешници, защото Бог дава сила на нашата слабост, богатство – на нашата бедност, обръщане и прошка – на нашия грях. Господ е безмерно милосърден: ако се приближаваме до Него, Той винаги ни прощава. Да му се доверим! С Него ние сме способни на велики дела; Той ни позволява да почувстваме радостта да бъдем Негови ученици, Негови свидетели. Младежи, поставете си велики идеали в своя живот!
Новостта за Бог; жизнените изпитания; твърдото оставане в Господ. Скъпи приятели, да разтворим вратите на живота си за новината за Бог, Който ни дарява Светия Дух, за да ни промени, да ни направи силни и изпитани, да укрепи съюза ни с Него, нашата твърдост в Него: в това е истинската радост! Така да бъде!“.