Catholic-news

Както вече съобщихме (вж. Генерална аудиенция: Кой е Светият Дух?), пред над 80 хиляди поклонници, стекли се на площад „Св. Петър“ за редовната генерална аудиенция, Папа Франциск направи прекрасно размишление, посветено на Светия Дух. Публикуваме пълен превод на катехизиса на Светия Отец:

Скъпи братя и сестри, здравейте!
Пасхалното време, което с радост преживяваме, водени от литургията на Църквата, е преди всичко времето на Светия Дух, дарен ни „не с мярка” (срв. Ив 3, 34) от разпънатия и възкръснал Исус. Това благодатно време приключва с празника Петдесетница, в който Църквата отново преживява изливането на Духа над Мария и апостолите, събрали се на молитва в Горницата.
Но кой е Светият Дух? Във Веруюто ние с вяра изповядваме: „Вярвам в Светия Дух, Господ Животворящ”. Първата истина, към която се присъединяваме в Символа на вярата, е тази, че Светият Дух е Kýrios, Господ. Това означава, че Той наистина е Бог, както са Отец и Син, обект на точно същия акт на обожаване и прослава от наша страна, които отправяме към Отца и Сина. Всъщност Светият Дух е третото Лице на Пресветата Троица; Той е великият дар на Възръсналия Христос, отварящ нашия ум и нашето сърце за вярата в Исус като Сина, изпратен от Отца, насочващ ни към приятелство, към общение с Бог.
Но бих искал специално да се спра преди всичко на това, че Светият Дух е неизчерпаем източник на живота на Бога в нас. Човекът от всички времена и от всички места желае пълноценен и прекрасен, справедлив и добър живот, живот, който да не е заплашван от смъртта, живот, който да може да узрява и расте до своята пълнота. Човекът прилича на пътник, който, като преминава през пустинята на живота, жадува за жива, свежа вода, способна да утолява неговото дълбоко желание за светлина, любов, красота и мир. Всички чувстваме това желание! И Исус ни дарява тази жива вода: тя е Светият Дух, Който произхожда от Отца, и Когото Исус излива в нашите сърца. „Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие” – ни казва Исус (Ив 10, 10).
Исус обещава на самарянката „жива вода”, обилно и завинаги, на всички онези, които Го признаят като Син, изпратен от Отца, за да ни спаси (срв. Ив 4, 5-26; 3, 17). Исус дойде, за да ни подари тази „жива вода”, т.е. Светия Дух, та нашият живот, направляван от Бога, да се оживява от Бога, да се храни с Бога. Когато казваме, че християнинът е духовен човек, се разбира точно това: християнинът е човек, който мисли и действа съгласно Бог, съгласно Светия Дух. Но задавам ви въпроса: а ние, мислим ли ние според Бога? Действаме ли съгласно Бога? Или си позволяваме да се занимаваме с други дела, които нямат отношение към Бога? Всеки от нас трябва да си отговори на този въпрос.
Тук можем да се запитаме: защо тази вода може завинаги да утоли жаждата ни? Известно ни е, че водата е важна за живота; без вода се умира; тя утолява жаждата, измива, прави земята плодородна. В Посланието до римляните намираме този израз: „Любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения ни Дух Свети” (5, 5). „Живата вода”, Светият Дух, Дарът на Възкръсналия, Който живее в нас, Той ни очиства, просвещава, обновява, преобразява ни, защото ни прави участници в живота на Самия Бог, Който е Любов. Затова апостол Павел казва, че животът на християнина се оживотворява от Духа и Неговите плодове, които са „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание” (Гал 5, 22-23). Светият Дух ни въвежда в божествения живот като „чеда да Единородния Син”. В друг откъс от Посланието до римляни, които споменахме нееднократно, Павел стига до следния извод: „Понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии; защото вие… приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче! Самият Дух свидетелства на нашия дух, че ние сме чеда Божии. Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа, и то само ако с Него страдаме, за да се и с Него прославим” (8, 14-17). Такъв е скъпоценният дар, който носи в сърцата ни Светият Дух: живот в Самия Бог, живот на истински чеда, отношения на доверие, свобода и вяра в любовта и милостта на Бог; и този дар, в крайна сметка, ни дава нов поглед по отношение на другите – близки и далечни, на които ние започваме да гледаме като на братя и сестри в Исус, към които следва да се отнасяме с уважение и любов. Светият Дух ни учи да гледаме с очите на Христос, да живеем така, както живя Христос, да разбираме живота така, както го разбираше Христос. Ето защо живата вода, която е Светият Дух, утолява жаждата на нашия живот, защото Той ни казва, че ние сме обичани от Бога като деца, че можем да обичаме Бог като Негови деца, и че с Неговата благодат ние можем да живеем като чеда Божии, както Исус. А ние, слушаме ли ние Светия Дух? Какво ни казва Светият Дух? Той ни казва: „Бог те обича”. Той ни казва това. „Бог те обича, Бог те обича”. Обичаме ли действително Бог и другите, както Исус? Оставяме ли се на водачеството на Светия Дух, за да говори Той в сърцето ни: че Бог е любов, че Бог ни очаква, че Бог е Отец, че Той ни обича като най-нежен Татко; Той наистина ни обича и това ни го казва в нашите сърца само Светият Дух. Да слушаме Светия Дух, да се вслушваме в Него и да вървим напред по този път на любовта, милосърдието и прошката. Благодаря.

Превод: www.catholic-news.bg